Скъпи ми съфорумци, бих искал да разкажа за два поредни излета които направих на Старозагорското езеро. Причината да харесвам езерото е поради това, че живея до него и мога да прескоча до там по всяко време. Другата причина е, че езерото е много посещаван гьол и дъртите кефали са с по две три висши образования!
Всичко започна във вторник, когато откъснах колегата Вальо от учебниците по химия и биология с уговорката да хванем по два три уклея за половин един час и да го върна да продължава с четенето!
Излета се развиваше по предварително набелязания сценарий, като разпънахме сопите и за почуда на минувачите започнахме да се размятаме с някакви "камшици" из езерото.
Вързахме по един торен бръмбар на кука 18 и започнахме да лъжем уклея. Оказа се, че рибетата са толкова дребни, че дори и 18-ката е твърде голяма. В момента в който започнахме да се чудим какво да правим и Вальо беше взел радикалното решение да реже от гумата на бръмбара, та дано да почнат да се хващат бебешоците, излета взе неочакван обрат! Вальо съгледа една преминаваща едър кефал и с бързо и точно замятане и сервира мухата в устата. За съжаление повода 0,8мм не издържа още при засичането и кефала отплува с нова обеца на джуката! Това обезкуражи колегата и той си събра такъмите с думите ”за мене излета приключи” и започна да ме наблюдава как хвърлям. Ненадейно обаче съгледахме един огромен кефал да преминава на около 20м от брега, може би 1,5кг. Докато се прехласвах по отдалечаващият се кефал Вальо насочи вниманието ми към два кефала около 30см, които приближаваха от дясната ми страна на 5м. от брега и на 8-9м. от мене. Бързо подаване и бръмбарчето мое производство се оказа право под носа на кефала. Той с охота го пое! Да ама не! Новака си е новак! Краката ми се разтрепериха, нервите ми не издържаха и в момента в който рибата налапваше мухата аз избързах със засичането и буквално измъкнах бръмбара от отворената уста на кефала. Той стъписан се гмурна в дълбочината, а другаря му бавно се отдалечи в посоката от която бе дошъл! Време обаче да се ядосвам не ми остана, защото кефала които видяхме пръв се завърна. Опитите да го излъжа бяха неуспешни. Той просто премина без въобще да обърне никакво внимание на падащата до него муха! Отново чух гласа на Вальо”зарежи го тоя, няма да ти удари, виж пак на дясно”. О, единият от двата изплашени кефали се бе завърнал! Бързо подаване и историята се повтаря! Удар, избързване, изпускане и резултат 2:0 за кефалите. Единия час бе изминал и аз трябваше да закарам Вальо до тях, излета бе прекратен! Черни мисли надвиснаха над главата ми, а самочувствието ни на мухар изчезна още преди да се е появило!
Е слава богу историята не свършва до тук! Преживяното не ми дава мира, глобявам Вальо с една по-едра мравка и се връщам на гьола. Историята се повтаря, виждам кефал, подаване, удар но вече съм си научил урока и след кратка борба кефала е вънка, може да го видите-около 30см е:
После се разделихме с уговорката пак да се срещнем пак, но не фиксирахме дата
:
След този кефал вече можех да се прибера спокоен в къщи, но на следващият ден съм отново на езерото, историята се повтаря. Виждам кефал, удар, но този път кефала е по дребен- около 28см. Излета приключва на бързо. Отново си уговорихме среща с кефала
!
Бих искал само да уточня че кефалите не са хващани на забраненото!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
