26 октомври(Димитровден), 7.30часа. В отделението по Патоанатомия бай ви Митяй загрява за един усилен работен ден. Но явно прегрява. Гледа чинно в микроскопя, но там вместо тъкани и клетки, вижда разноцветни четириъгълни триъгълници, обграждащи стройни множества от кефали...
И така цял работен ден, докато пийнах едно, размислих трезво и реших, че ще отида след работа на езеро Загорка.
Работния ден се точеше мудно, сякаш се чудеше дали изобщо си заслужава. Едва дочаквам 13.30ч. Бегом на паркинга, газ на верния Койот(който по едно време се размрънка, че няма гориво, но като разбра посоката навири огледалата) и с малко помоткване в 13.44 съм на брега, бързо стъкмяване на мухарката и в 13.47 вече мятках - на старото езеро, с кръгово замятане. Кефалите показват променливо любопитство към мухата(която не мога да назова - не е моя изработка), след което сложих една осичка и успехите дойдоха. Към 15.30часа имах около 7-8 изпуснати заради ненавременни засичания, 1 се откачи на сантиметри пред мен и 4 или 5(изтървах им бройката
)успешно хванати. Всички кефали бяха пуснати обратно. Размерите им бяха около педя(то вярно, че моите ръце са като лопати и педята ми е някъде около 38см
, но гледам да спазвам принципа "хвани и пусни").
Ето такъв подарък ми направиха кефалите на именния ми ден.
Айде н`драве и лек махмурлук на всички утре!
P.S. В изложението си съм ползвал цитати на братя по перо, за което моля да не бъда съден строго.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
и доскоро