Ами, в събота бяхме по тези места с Драго, Ники Енчев и Ицето. Всички хванахме риби.
Бяхме се разделили на по двама -Ицето и Ники вървяха на половин час пред нас, а ние с Драго ги следвахме. А, забравих- и 6-годишната ми дъщеря беше с нас и весело джапаше в плитчините.
Ето я и нея( всичките снимки са от GSM-а на Драго):
В началото на риболова ловихме предимно кленчета, които се хващаха само при по-сполучливите и прецизни замятания-мухата цопва по определен начин около рибата и тя я лапа- без тази динамика рибата само отминаваше. Имаше един кефал около половин кило, който се върна на два сантиметра от мухата.
Вървейки по реката виждах най-различни следи по клоните на дърветата от риболовците, идвали преди нас- огромни бели мухи от домашна кокошка, плувки от 2.5 и 4!! гр., една блесна на Mepps, даже и зелен туистер с който обикновено се хвърля за кустур!
По едно време се разминахме с една ведра компания, със страхотен джип с американски номер, оборудвана току що с нови въдици на "Шекспир". Личеше си, че са дошли за да се порадват на природата и май им се отдаваше.
Неусетно стигнахме до един вир, от който винаги на едно и също място ми се вдига една балканка. Времето брше доста горещо, със слънце и без вятър. Чудех се дали ще се оправдае пред Драго твърдението, че "Тук винаги ми се хваща една". Досега бях замятал с коркова муха за кефалите, както и със кадис от сърна. Като цяло кутията ми беше почти празна. Внезапно се появи един рязък порив на вятъра и едновременно за части от секундата видях как се вдигнаха три риби. При това се вдигнаха така, че нещо ме накара да притихна- "рибата е тука и от мене хич не й пука". В следващия миг водата отново стана огледална и по нищо не се издаваше. Знаех, че е много важно първото подаване-колкото се може по- икономично и прецизно. Трескаво ровех в кутията за муха, но като за тая река, нямах. Накрая се спрях на един ручейник, който Д-р Мишо ми беше подарил на една от първите ни срещи: " Владе, гледай колко е икономичен и семпъл". Това беше един кадис със торакс със вплетен "айс -дъб", рядко палмеровано тъмнокафяво венче, и пет косъма от сърна за крилце. Кука- 14-ка. Намазах го с "Гинк"-а, и после го изтрих с тениската. Типет- 0.15. Знаех, че ако го "пльосна", веднага ще се удави, а от друга страна не може да го пусна с "къдрав" лидер.
И както става когато всичко ти върви, при замятането мухата изпъна и последните два сантиметра от типета и се лепна с едно едва забележимо кръгче на повръхността. След една секунда рибата се вдигна и последва засечка като за стандартните педарки. След това мощен плясък от изненаданата риба и две "свещи" и кълба във въздуха, а "Даймъндбек"-а, дето си купих наскоро се огъна на лък. Развиках се на Драго за кеп, а през това време рибата си върви. За тези секунди или минути през които времето сякаш спира е цялата работа! Бях настръхнал като мокра котка, а ръцете едвам ги сдържах да не затреперят. Такава риба там досега не бях хващал!
Снимките са неясни, но така ще ви е още по-интересно-вие да си представите каква беше рибата. (Edit: Оправих снимките)
Балканска пъстърва, много добре охранена, с широк гръб. Такива риби никак няма да са рядкост, ако реката се пази от нерегламентиран улов поне за две години. Храната във водата е изобилна, има идеални укрития и сенчести места за рибата.
Върнахме рибата. Искрено си пожелавам следващия, който я хване, да е някой от вас- независимо дали ще я пусне. Всеки съвестен риболовец заслужава да изпита и у нас поне за малко емоцията, която е ежедневие в съседните ни страни.
ПП Ицето направи снимка на една много красива зеленикава балканка, която улови само с върха на счупената си пръчка.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Нежния ти фотографски подход към всичко живо,което затормозения селянин не вижда е повече от доказателство! 
Колкото до кастинга ето ти едно място на Ардуля/арда/,на което си газиш на воля и меткаш докъдето можеш да закараш.Рибките са много и скатани в сенките по края,но не пращам снимки с риби по понятни причини.Ей такова място е за презентации на такъми.
