В последните няколко години в реките в Поломието се възстанови популацията на риби и определено започват да стават привлекателни дестинации за риболов. Става въпрос за Русески Лом с притоците Бели Лом, Черни Лом, Малки Лом и Баниски Лом. Не знам дали сте стъпвали някога из Поломието, но меандрите, образувани от тези реки са невероятно красиви, тук има няколко резервата, Природен Парк "Русенски Лом", множество скални църкви, като Ивановските скални църкви са под егидата на Юнеско, както и единствения в България действащ скален манастир - Басарбовския. Страхотните скали по бреговете на всичките реки са дом на много птици, голяма част от тях доста редки. Кофтито на тези реки е абсолютната недостъпност на бреговете почти навсякъде, поради почвите, през които минават доста често реките са мътни и рядко се избистрят, особено в долното течение. Навсякъде в Поломието местата са страшно красиви и живописни:
Бърз риболов в събота - точно в най-голямата жега - няма как - друго време няма ... Обаче съм решил да сефтосам Орвис Суперфайна както трябва, а и съм обещал на Мунчо, че тая сопа ще лови хубави риби. Реката е Бели Лом, явно някъде е валяло - реката доста мътна. Опипване на почвата с бръмбар 12-ка - тук там по някой дребосък се вдига и от време на време и някое мерно:
Бързо преминах една от малкото чисти част по бреговете, близо до селото. Бреговете започнаха да стават стръмни и високи, с хубави трънаци, доста надвиснали дървета, а в реката тръстика. Тук вече очаквах и малко по-сериозни риби, примамени от убежищата, пазещи ги от местните риболовци. На два пъти забелязах нехайството и пренебрежението на риби, вдигнати от бръмбара, които само го приближаваха и отминаваха. Смених го с малка мравка и едни специално измислени мухи за капризни кефали, тип Клинкхамър - те обаче не можеха да ги вдигнат в мътната вода. Решението беше ясно - върнах бръмбара, но този път му лепнах и една мокра муха "Partridge and Green" с новозенландска връзка с 30-тина см повод. Резултатът не закъсня - хубавите риби се вдигаха на джапанката и смело вземаха мократа муха:
Местата са много трудни, рибите естествено стояха на най-гадните от тях.
Хванатите ги вадих като хващах лидера с ръка и после два метра нагоре - типетът обаче отново се оказа на ниво (безкрайно доволен съм от него последните излети) - с 0.13 не знам как вдигах рибите през тия брегове. Рилийзът после си беше със салта от кефалюгите.
Реших да пробвам и една муха "Bibio" в мокрия й вариант
Престави се добре почти колкото и любимите ми Партриджи. От там нататък сменяйки места и мухи, предимно се отдавах на експерименти. Като в един момент (вече наближаваше 17 часа) една тупалка се обърна на индикатора, докато аз го търсех с нимфата ... Викам си няма повече време - да си хващам рибите и да си ходя. Щом иска да хапва жълто-зеления-розов индикатор - ще му предложа такива мухи - имам си бели и светли бръмбари, имам си попови лъжички ... Точно тая тупалка не хванах, но достатъчно други прилични риби:
А за СуперФайна - това е невероятна въдица! За мен хубава е тази въдица, която се справя в трудни ситуации и лови риби. С тази си паснахме идеално, въпреки притесненията ми, понеже е ужасно мека. Подавах си с лекота мухите точно където аз исках, за рол, спей, снейк и всякакви касти направо се е утепала ...
На това място с драки от ляво, драки от дясно, драки отпред и драки отзад си подадох 10 пъти точно на мястото, където сочи сопата на отсрещния бряг, две атаки гелета от рибата и на третата атака си я хванах.
Много трудна река, с много трудни места и условия и много трудни риби в жегата, но достатъчно като количество и размери - определено съм доволен
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
