Пардон, в търсене на туй, що липсва, но настройките на форума не позволиха да проявим тънката си ирония и вродена ентлигнтнос, поради ограничение на броя символи в заглвието на темата. Та за какво става дума, ще попиПате вие? И с пълно право - иначе за какъв такъв ще хабя дисковото пространство на сървъра, така стрикто заплащано от нашия любезен прятел и домакин Радко Акулата, които ни приютява тука, немили и ненадделели на масрафа си.
Днес обещах на Робко да отидем за риба "вхере тхе риверс но наме". Обещах му освен това, после да отидем да пием мастика, нещо, което правим в момента, но понеже съм ви приятел, притичах да ви разкажа за другото и веднага се връщам - също като във вица. А то "другото" - дребно. Кълвеше добре, има-няма за 3 - 4 часа се хванаха по към 50 - 60 дребни рибета, можеше и повече, ама мисълта за обещнието не ми даваше мира, та едвам устисках до уговорения час, само и само да не помисли Робко, че съм мека Мария. Оказа се, че рибките кълват най-усърдно на мокра муха - самоубийствено и самоотвержено, напук на уменията ми. Фъргаш, братя, а те клюцат - магнифициент! Ако съм очаквал! Обаче йедро нема, бах мама му! Викам "ваш`та мама, бе аз днес ще напълня ли барем един буркан, или не?". Ма не доземат - барат съде като хамсии... Помислих, "мадъ фака, сега ще ви изцеря", та вързах система от три нимфи, баш като Оливър Едуардс. След като скъсах десет броя такива, измъкнах кефалче с големина на емърджър, вързан на кука номер 10... Бря, казах си, и туй не е спасението, барем да си бях взел парашутя (нали съм пурист, ползвам мрежа от ПВА)... А голяма риба не се види, само разни плазмодии плуват - тук там нещо с големината на амеба или зелена еуглена , и отвреме-навреме колониален организъм волвокс... Ама си кълвяха добре, но инак хитри - ако няма мухата айс дъбинг ув, скалп "метц', кристал флаш, или "СЛФ масърклас" на незнам си кой - феродо! И рибата и тя се изучи, кога беше времето, дето като метнеш фандък вълна, или кокоша перушина, усукана около на дядо ти джапанката и скубиш, ама свърши... Язък, сега за да лентоваш тиганя, трябва освен пуризъм и дървено масло и познаване ако не на трите монументални труда на Гари Лафонтен и постулатите на Лий Улф (оня дето хоротува, че за рибата било по-полезно да я пуснем, ама на нас к`во ни е, знае ли той, питам аз?), елементарни познания за хетчинга на кадиса и имбрийдинга на мейфлая... Накъде отива тоя свят, незнам...
Та туй беще общо взето, ето и снимки.:
Понечих да излизам, мили приятели и ме заболя сърцето - реката е опасана от плътен пояс двуметрова коприва, къпина, повет и прочие флора, що е в състояние да прични цикатриси на нежния ви епидермис и да го лиши от възможността някога да излезе тъпън от него. Този моент ми е любим, очаквам го винаги с нетърпение, като своеобразен катарзис на риболова. Даже да знам откъде се излиза сравнително безболезнено, винаги си избирам ново място, просто явно латентния мазохизъм и мухарството вървят ръка за ръка...Не съм очаквал, че стрък загоряла коприва е в състояние да проникне на такива съкровени места, но пък иначе как би събудила спящата муза?
Този път всичко стана сравнително лесно - след преодоляване на петдесет метров пояс от гореописаните биологични видове, покарали на баир с деневилация 70 градуса, излязох директно на пътя, без мачете при това. Огледах се невярващо, защото обикновено не става толкова лесно, но факт. Ощипах се отпред, отзад и другаде, но очевидно понякога Съдбата (с главно "С') с и прави странни и благосклонни шеги. Ала рядко, както знаем всички, потърпевши от прещевките и. Миналата година например, в същия район с Павката Иванов пълзяхме жизнерадостно в продължение на над един час на четири крака, докато излезем на нормално обрасло място. Но тогава очевидно същата гореспомената съдба (тоя път с малко "с"), беше шредпочела да си поспи до по-късно, за сметка на пълзящите... Или както е казано във вица -"ний сме създадени за мъки" и го понесохме, като цялата останала екзистенция...
За заинтерсованите от същността на излета, представям кадро на част от използваните мухи. На друга част не мога да покажа, защото останаха по пътя, а нямам дубликат, досущ като притчата за столаря, който цял живот работил седнал на земята...
На последната снимка представям изглед на обувките ми за газене, марка "КурКерез", допреди няколко години бяха с друга марка, но ги прекръстих, след като започнах да ги ползвам по същество. Сега чакам Ваньо да ми прати и едни филцови подметки от дъщерната фирма "Коркерс", завръзвам ги с тел, та ставам пръв селски гъзар.
Кефят, а? Пък да знете как миришат...
п.с. Пардон, ще ви напускам - връщам се при три чифта изразени мамологични профили, истинските най-малки...
п.п.с. Пардон още веднъж, без да искам съм пуснал темата и в подфорум на "Прът". Дали ще може мюдурина да я изтрий там? Алкохола, както знаем, не прощава. Той влияе върху предния дял на мозъчната кора, където се формират емоциите и усещанията не индивида. По същата логика там се формира и усещането, че картината "Мона Лиза" е нещо повече от едно кило боя, размазана на парче платно...
_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
