Здравейте отново момци!!! И така, стигнахме до края на моето приключение по водоемите и реките...........Двоумихме се с жената накъде да хванем, като другата опция бе Рибарица, но накрая решихме да отидем до Златията. Бабата е вече на 85 години и винаги си мислим дали не я виждаме за последен път.....
Сега, тука ще се впусна в лирически отклонения....Колкото и странно да ви прозвучи, именно в това забравено от господ село, без канализация, течаща вода и всякакви други екстри на цивилизацията, си починах
истински!! За какво става въпрос - първо, в срядата, когато тръгнахме от Шилковци, времето захладня сериозно / да не ви казвам как в три часа през нощта вторника срещу срядата с дива и неистова радост гледах страховитите гръмотевици, слушах пороя, който се изливаше от небесата и поемах с пълни гърди свежия въздух /!!! Даже по едно време спря и тока на стената на язовира...На следващо място и на двете места, на които спрях, купона течеше с пълна сила - на Леденика с певачицата, дето ставаше за други работи ама не и за певачица
, а на "Пристан в планината" бях "ощастливен" с пищящи дечица....Едното "семейство" направо ме срази....Ще разберете защо ги слагам в кавички....Та в общи линии през двата дни, през които имах "удоволствието" да ги наблюдавам, мама и тати не станаха от масите на ресторанта, изпушиха Х брой кутии цигари и изпиха хектолитри бира
. Дечицата волно пищяха и крещяха на полянката...в буквалния смисъл на думата, докато се държеха на краката си
. Единият ден заварвам по-малкото фърфалаче - "мома" на около годинка и малко, пред входа на хотела....По едно време се появи мама и детето буквално през рев и каза, че му се нанка........Мама обаче бе непреклонна и го затътри обратно към поляната, качи го на люлката и седна срещу тати на поредната бира.....Нямам представа аз ли имам нещо сбъркано /то е ясно, че одъртяхме
/...ама подобно поведение никак не ми се връзва на разбиранията за родителска грижа.......
Компанията, окупирала пристана с шаранджийските такъми, пък беше другата крайност - децата бяха разнообразни по възраст - от сравнително "позаякнали"
- на десетина и отгоре години, кандидат пубертети до две, три и пет годишни фърфалаци....Общото между всички бе поразителната липса на елементарно възпитание - от кандидат пубертетите се чуваха словореди от рода на " мълчи ма, че ще те ритна в пу..ата", " ще ме ритнеш друг път гей грозен" и т.н. и т.н., а един от малките в продължение на около десет минути рева с пълно гърло - "Чичо Иванееее.....на Слави му се сереееее......". Представете си чудната природа на Йовковци и над божествените му заливи да кънтят тея благи слова..........и то в продължение на
ДЕСЕТ минути Господи....цели
ДЕСЕТ минути
.......Тая приятна ситуация се разигра първия следобед, когато хванах "дясната" ивица.....След втория залив писъците спряха и взе та ми стана интересно - дали чичо Иван накрая чу за Слави.......или просто Слави накрая се насра геройски
....Със сигурност това ще си остане една от големите загадки на тазгодишната ми отпуска....която обаче хич и не искам да разкривам
.
Та от тия две изходни позиции - вече човешките температури и уникалната тишина, нарушавана само от кукуригането на петела / опасен тигър
/, накрая взех та се наспах геройски и си отпочинах юнашки......
Проблемът бе, че от пристигането ми в ранния следобед на срядата чак в събота следобяд река Цибрица стана годна за риболов.....Нещо се обърка с тая река по време на големите наводнения. Според мен някъде по течението и се скапа някой локален язовир или просто го зарязаха....Женен съм от 1985г., ходя на селото от следващата година и никога, ама никога, до големите наводнения, тая река не се е размътвала така - да - за един-два часа - да, но никога не е било цели три дни да тече такава боза.......Всеки божи ден слизах до реката и с тъга установявах, че не става....Времето минаваше в разходки с жената, снимки и спомени за живота, който кипеше в замиращото към момента село......
Та при една от поредните разходки се натъкнах на гледката, за която ви казах днеска по-рано, и която, поне на мен, тутакси заприлича на разнебитената ни държава...:
Всеки от вас може да "види" какво ли не в тази снимка - някои може би ще "видят", а и "чуят", бившия ми "колега" Иван Иванов да казва на "пещерняците" колко е трогнат от "Бенели Мания"-та, докато ги предупреждаваше за всяка възможна проверка за фалшиви бандероли.....Други може да "познаят" типично нашенския, андрешковски героично-безопасен стил на протест / пусто да остане, то и дисидентите ни всичките бяха такива "мъченици"
/... За трети това ще си остане просто една празна бутилка от Пещерска ракия, запратена в прозорците на отдавна опустяла къща.......И всички ще бъдете прави......
За мен това е съдбата на едно цяло поколение, което подскачаше с неподправен ентусиазъм по площадите и наивно се надяваше, че тиранията свършва.......Тъжно е след около двадесет години да разбереш........че си просто......една бутилка Пещерска, запратена от живота в прозорците на опустяла къща.......
Но.....да внесем малко оптимизъм, че стана като в готическа приказка
. Ето малко снимки от селото и красотата на равнината / колкото и монотонна да ви се струва същата /:
Подсказвам веднага - на долната снимка, на дясния ствол на акацията ще забележите катерица.....лично аз не можах да проумея откъде се взе в равнината тая катерица, ама.......те я те:
Нека специалистите да кажат какви са тия петлета и кокошчици - буквално бяха колкото два мъжки юмрука и стъпваха мнооого напето
:
И все пак в съботния следобед се отчетох с двайсетина риби
, като това бе най-сериозната от тях / даже се учудих, че Цибрица държи такива риби /:
Не можах да разбера защо опашката на рибата бе толкова наранена - поне външно нямаше признаците на т.нар. в акваристиката гниене на плавниците....
Е, момци,......стигнахме и до края на десетдневните ми митарствания из родината....А в изходната точка ме чакаше Мекичко, загладил сериозно косъма и заоблил страховито, каракачанско дупе в резултат от всеотдайните грижи на тъщата
/ апропо, забелязали ли сте, че домашните любимци са съществата, които
най-искрено се радват на завръщането ви...
/:
Толкоз от бат,ви Райко! Надявам се, че поне малко успях да пресъздам атмосферата на прекрасните места, които имах щастието да посетя тази година! Поздрави на всички!!!!!!!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
