Готови ли сте за поредната есенна приказка.
Та привет на всички.

Още в петък се изнесох от прашна София.. предстоеше ми да прибера гроздето, пък и задължително требеше отново да се помухари, че кой знае още колко време ще ни пусне фъндък времето.
Цяло лято си говорим с Румен от Перник по телефона... обикаляме едни и същи места, и най накрая се уговорихме да направим нещо заедно.
Ставам у събота къде девет сабаале, още метиляв от снощната домошарка... и набързо изпаднах в отрезвителен процес.


Честно... припи ми се отново...

... и колата не можах да си позная...

Както и да е... Румбата звънна че идва... денят се поразгря, слънцето обещаваше да ни затопли.
Най после се видехме и газ към набелязаните места.
Докато се екипирахме, Румен ми предостави кутията си с мухи... ей, много може да се научи от него... та да не го обидя, отнесох някое и друго от неговите мушета... много са добри просто.. повече с тях лових през този ден.
Друго обаче ми грабна вниманието....




Кънчо има поздрави от мен, за изработката на този шедьовър.
Мммда... Шиманото в него беше още по впечатляващо, пусто пък не го и снимах.
И най накрая след като разгледах убавините, се потопихме в ледените води.
На слънчице беше добре, но две минути под сенките на дърветата и се вкоченявах.
Изобщо и не си представях че нещо може да фанем... ма пусто не бях изобщо прав.
Надявах се поне след дъждовете нивото малко да се е покачило... поне малко по размътена да бъде, да ама не.... бистра като сълза беше реката.

Почна се...

Румбата и той ги задърпа...

Аз се пуснах надолу по течението..

Това требеше да бъде мокро муше, но рибетата го сдъвкаха, та на нищо не замяза.


Гледах да търся повече местата огряни от слънцето.


Сенките обаче бяха неизбежни.



А Румбата... Румбата се готвеше да бие дузпа...



Добър изстрел...

Някъде зад гол линията...

И резултата беше отбелязан.

Ето и аз какви ги сътворих....


На места рибките бяха буквално на два метра пред мен... като паднеше мухата между тях, сякаш бомба е паднала, така се разпръскваха горките... те обаче не проявяваха никакъв интерес... лъжеха се предимно покрай брега или в бързеите.










Това беше и последното дето фанах... междувременно Румбата също бележеше попадения...

Е, след като добре се понамръзнахме в ледените води, беше време да излизаме.
Добър излет се получи... доволно и рибки си фанахме, пък и се видяхме с Румбата.
Ей го и неговото транспортно средство...

Поздрави от Румбата...

Поздрави и от мен...

Бахти манекена съм

...

Разделихме се по живо по здраво и се надявам отново да се видим на вода.
Ами това е всичко от мен и Румбата... бъдете здрави и наслука на всички.

Да завърша и с нещо типично есенно като от село.

