Привет на всички.
Е.. съдбата отново ме пренесе по тези места къде 7,8-ми септември.
До Дунава така и не можах да стигна, но поне намерих време да помятам по Цибрица и Огоста.
Цибрица въпреки че е като селска баричка, държи по някое и друго рибе.. като цяло е доста интересна... най лошото е че има изкуствено направен праг, който пречи на рибите да се качват нагоре по течението..... големи риби така и никъде не видях, въпреки че имаше страхотни вирове.
Та ето нещичко от нея...



На следващият ден обаче твърдо бяхме решили с жената и брадчеда да нападнем Огоста

... стигнахме до моста на Лехчево, след това се отправихме към Бели брод, където се задържахме няколко часа.
Доста диви места, сякаш времето изобщо там е спряло.
Рибите обаче се спотайваха в дългите водорасли... мятах по разни празни пространства между водораслите, леко изчакване и атаките не закъсняваха.

Радо Акулата ми подари щукарско стримерче, което нямаше как да не пробвам... хищника гонеше рибетата по тези места... та след половинчасово мятане имах атака и закачих нещо което пощуря... заби се във водораслите и се откачи

... това е риболова, слуката не всеки път спохожда, по важното е че стримера работи.
Продължих да си гоня кленчоците с червените перки.
Ей ги и фотките от Огоста....



Една от мухите които Марто- martuni ми върза... побъркаха се рибите по нея.



Така изглеждаше по голямата част от реката...





Това някога е било въжен мост, отдавна излязъл от употреба...



Може би помпена станция или кой го знае какво....



Те тук стана екшъна с щучето, не било писано обаче да го пипна.
Ами толкоз от тези приказни места.. времето се раздуха и леко застудя, бяхме с малки деца и приключихме деня.
Запустял и доста див район.. пътя дотам е повече от ужасен, но пък тръпката определено си заслужава... краткото време прекарано там, ще остави незабравими спомени, сигурно дълго ще ми се привиждат хищниците насън.
