|
В момента в който стигнах до брега усетих как душата ми се пречисти. Пред мен се разкри слънчева, средно широка река, камениста, на места с гладка като огледало повърхност. Добре обрасла и прохладна до двата бряга. По-нагоре – прекрасно въжено мостче. В събота с колегата ловихме каракуди. Тягостно чувство оставя у мен този риболов. Голи брегове, пек и риби, които не ме радват кой знае колко. До зърването на реката в неделя, у мен бе останало наприятно усещане от предния ден.
С колегата се бяхме разбрали в събота да води той, а в неделя аз. Колебаех се къде да го заведа – дали на Тополница или на Малкия искър. Приятният спомен за успешен спинингов риболов на Своде през април надделя, въпреки новините, че реката е отровена. Малкият искър се оказа мътен, та кален. Предните дни бяха валяли поройни дъждове. За резервен вариант си бях намислил р. Бебереш, която не познавах, но във форумите бях чел хубави неща. И така се озовахме на устието при вливането й в Малък искър. Водата на Бебреш се оказа много по-чиста, леко мътна, идеална за риболов с изкуствени примамки. Избрахме изкуствените мухи.
Тръгнах по по-каменистия бряг, той беше и по-обрасъл от другия. Налагаше се да се придвижвам във водата и да замятам странично. Започнах с бръмбар джапанка, кука №10, който веднага предизвика интерес сред водното население. Атакуваха дребосъци, затова го смених с мравка на кука № 16. Тя обаче не знам защо се оказа потъваща, въпреки че бях я замислил за суха муха. Погледнах в кутята – единствената алтернатива беше недодялана имитация на пчелчък (малка пчела/оса), изработена от микропореста гума. Предишните ми опити с нея бяха трагични, нямаше даже запитване от рибите. Този ден се оказа много успешна. По-късно забелязах, че такива оригинали летяхя около реката, случайно бях налучкал мухата. Първо се закачи речен уклей (облез, върхар). Атаките следваха една след друга, извадих и дребен клен. Рибите се криеха някъде под камъните. Продължих да се движа срещу течението. Малко по-нагоре стигнах до голяма скала. Без да виждам какво има пред нея, скрит, от засада подадох къс пас, последва светкавичен удар с глава и гол. Кефалчето беше в рамките на нормата, но след дребосъците ми се стори като сом. По-нагоре залових още няколко дребни кленчета и още един уклей. Тогава дойде третото ми падане във водата. Наложи се да поплувам малко с едната ръка опряна в дъното стискайки мухарката.
Бях с гащеризон, а с него потъването е доста неприятно, защото има риск да се напълни бързо с вода. Съседът ми щеше да се удави в Янтра по този начин. Преходът по каменистия бряг представляваше прескачане от камък на камък и ходене по подводни плочи, като между тях трябваше да стъпвам по дъното, което не се виждаше, а дълбочините бяха различни. Т.е. скок в неизвестното. След третото падане се оказа, че джобът на гащеризона, в който бяха провизиите ми се е напълнил с вода. А там беше и дистанционното за алармата на колата. Добрах се някакси до отсрещния бряг, където колегата безуспешно замяташе по течението. Хубаво че носеше швейцарско универсално ножче, с което отвори и подсуши дистанционното. Добре че бях решил да оставя телефона ми в колата. Иначе паданията носят приятни емоции, защото разхлаждат в горещото време и ми напомнят безгрижните детски години, пък и умерения екшън винаги е добре дошъл.
Продължих риболова с облекло на туземец. Междувременно успешната муха заедно с половината ми лидер беше останала на един недостижим клон. За втори път ми се случва да изгубя уловиста муха, която не мога да възпроизведа защото не помня как съм я правил.
Изводи и поуки:
1.Не е важно колко и каква риба ще хванеш, ако си сред красива природа и с джентълмеска компания!
2.Когато импровизирам някаква муха, винаги да и правя копие, за да мога да я възпроизведа, ако се окаже успешна, а я загубя!
3.Да си слагам нещата, които в никакъв случай не трябва да се мокрят, в херметическо пликче!
4.Швейцарското многофункционално ножче е полезен атрибут!
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
