Де бре юнаци - здравейте на всички!!!!! Бързам да уточня, че инфаркти нямаше, но това бе благодарение само и единствено на здравата ни българска жилка, ако на наше място беше Лефти Крех - щеше да се гътне чиляка на петата минута

.....ама да не избързвам с повествованието!!!
Та значи в неделята в 06.30 на Окръжна се събираме сериозна група Митака 6904, Алекс и моя милост, и със страшна сила отпрашваме към река Искър и гьоловете около нея да тренираме за предстоящото състезание

. Пристигаме на първия гьол и бързо се разпръскваме като активисти на Хизбула

. Бре, мамка му и прасе, леко, леко излиза един гадничък вятър, който непрекъснато се усилва и накрая направо става невъзможно за мухарене!!! То криво ляво се оправяме с хвърлянето, но по-лошото е, че не се вижда кьорава риба в езерото

- вятъра ли я "наби" към дълбокото, какво стана....... След две обиколки на перспективните места събирам четата и се изнасяме посока ряката - а тя, мале мила - вдигнала нивото с двайсетина см., тече мътна и нищичко не ще да се вдигне на мухите. В интерес на истината имаше чиляци, които ловяха на стръв и вадеха риби - не мога да твърдя със сигурност дали бяха кефали или мрени, но ловяха, за разлика от "великолепната тройка" мухари

. В един момент гледам то едва десет часа, а дет се вика сме готови да си ходим...... Предлагам на бойците да нападнем последната крепост в региона, а именно култовия канал, който не съм го посещавал от месец - месец и половина и храня тайни надежди, че може да отпусне някое кефле!!! Речено - сторено. Меткаме се на Опела на Митака и след двайсетина минути се появяваме на канала. Още като заставам на дигата ми става ясно, че и тук ще е мъка - има водица едва, едва в края към помпата, а от опит знам, че при такова ниво рибата "ляга" долу и нищо на света не е в състояние да я накара да се вдигне!! Въпреки всичко се сурваме по ската и с див ентусиазъм започваме да меткаме. Алекс по едно време зачезва към далечната страна на канала, а ние с Митака последователно "опипваме" всички перспективни места. Най-накрая в дъното, под ската на железопътната линия, бат,ви Райко закача първата рибка за деня:
Митака маа в ляво от мен, ама нищо не може да закачи чиляка:
По едно време му разправям - абе, Митак, да знаеш Алекс е открил риби, щом толкова време се забави на оная част от канала. Айде да ходим към него. Тръгваме ние и от стотина метра Алекс оглася околността с победоносен вик!! Ето и убавеца, който бе изваден да глътне воздух:
Мале пичове, като приближаваме направо не мога да повярвам на очите си - дълбачката направила нов канал, широк около два метра - колкото е широка кофата на машината, дълбок може би около два метра и дълъг около стотина, сто и петдесет метра.....Ма да не съм голословен, ей го те какво представлява:
А вътре братя......като в аквариум не по-малко от петнайсетина риби около и над четиридесетте санта и един господ знае колко по-дребни!!!!!!!!!!!!!! Направо си глътнахме граматиката!!! Почва се едно бясно подаване на, около, пред, зад главите им

- е не и не

!! То не бяха коркови мухи, то не бе осата на бат,ви Радо, то не бяха някакви специалитети на Митака / човека разбира от муховръз / - не искат бре и не искат. Закачих един около трийсетте, но явно бе хапнал с крайчето на устата, тъй като след два - три тласъка си замина

. В края на каналчето прилъгах един дребен пич около двайсетте:
Накрая малко по малко виждаме, че по-нататъшните опити са безмислени, поради което сгъваме муарките и леви, леви си заминаваме по живо по здраво..... За пореден път бях удивен от невероятната приспособимост на тварите в култовия канал - ако не са отгоре ще кажете, че в тая "бразда" няма жаби, камо ли риби!!
В опела на Митака се възцарява смесено тъжно-приповдигнато настроение. Аз все пак се радвам, че поне видяхме капитални риби, а такива гледки топлят мухарското сърце и го окриляват да мечтае до следващия почивен ден, в който ще им разкажем играта.....или пък отново те на нас

. Те това беше от бат,ви Райко, Алекс и Митака!!! Поздрави на всички и успешна седмица!!!