Вторник не ми е ден за риболов, но по стечение на обстоятелствата реших да се възползвам от един ангажимент на жена ми в Димитровград и да посетя близката река.
Към 14.30часа вече бях там.Реката ме посрещна така...
Набързо нахлузих високите ботуши и сглобих въдицата.Вързах любимата си джапанка за този сезон(черна с бели пръстени на №16) и тихо се приближих към брега.
Водата за разлика от събота беше много бистра.Нямаше никакви признаци за наличие на риба.Наблизо в папурите нещо се раздвижи и влезе във водата.Беше нутрията Милка
Изгледа ме накриво и се гмурна.На повърхноста се образуваха вълни, като от движението на огромна риба.Нямаше смисъл да хвърляв в този вир.Тръгнах надолу по реката.Старателно облавях всички перспективни места, като се прикривах зад крайбрежната рестителност.Не след дълго първото кефалче "засмука" мухата и след като се убоде скочи като пъстърва над водата.
Така бавно и методично движейки се по течението сред тръстики ,тръни и коприви успях да уловя още десетина мерни кефалчета.
За съжаление денят свършваше.Последните слънчеви лъчи обагряха в червено крайбрежната растителност.
Слънцето бавно започна да се скрива зад хоризонта.
Изведнъж стана студено и тихо.Високо в небето се чу познато свистене на криле.Започваше вечерния прелет на дивите патици.Време беше да се прибирам.(От това по обстоятелствено, "здраве му кажи")
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
А аз мислех, че мойте 12-ки са малки за големите кленове! 
