Здравейте момци!! Скачам тая сутрин, твърдо решен да изловя всички торпили дето плИват на Терминала, правя си кафе-убиец, един бърз рейд по форумите и......женЪта застава в опасната стойка Ф и попарва дивия ми ентусиазъм с думите - ми аз не съм ли човек....докога ще си седя сама в къщи.....
След тия слова човек не може да направи нищо, освен да отмени излета......или бързо да измисли вариант, който удовлетворява всички участници в ситуацията
. И така, не след дълго, бат,ви Райко, благоверната и служебно куче Мики / по прякор Мекицата - измисли му го щерката, щото като малък верно миришеше на мекица
/ , натоварени в колата се движеха по пътя София - Самоков. Целта на занятието бе река Искър в района на кафе Лаго, находящо се след с. Пасарел. Стигнах до мястото, настаних жената и собаката не едно одеало, сглобих такъма и нагазих в реката.....А тя малка, ледена и бистра като сълза.....Започвам да разбирам колегите, които отдавна са оставили зад гърба си риболова по задушните кариери и гьолове...красотата на реките, особено по-дивите, не може да се сравни с нищо....
Оръжието бе Даймъндбек Класик Троут, 8.8 фута, 3 части, 2-3 клас, който е от щатското купче
, и беше сефтосан преди две седмици на Терминала. Изключително мека въдица, просто при маховете усещате буквално как под пръстите ви "играят" първите пръстени на дръжката..... Тогава пръта бе комплектован с Кортланд Силк 3 клас, и ми скъса нервите с "неспособността" си за постигане на дистанция / рибите се държаха много навътре /. Лично за мен това бе необяснимо, докато днес реших да експериментирам и нещата си дойдоха на мястото. "Лекарството" се оказа по-тежкото - 4 клас, Мастъри ЕксПиЕс.....Бях изумен как малката разлика в тежините на шнуровете може да се отрази на поведението на пръта....Все повече у мен се затвърждава виждането на родбилдърите, ползващи Комънт Сент Систем -
приемайте означенията за класа на пръта ориентировъчно!!!!!
Риболова протече много интересно - ситуацията налагаше 95% от хвърлянията да бъдат "рол каст" / таман го оттренирах, че не ми е силна страна
/, рибите бяха повече от дребни, но обстановката бе вълшебна и прекарах прекрасен час и половина сред ромона на водата, газейки с изтръпнали от студ крака, без погледа ми да се спира на найлони, гуми и прочие гадости.....Пропуснах да спомена за мухата - разбира се, корк в най-малкото му изпълнение - на кука номер 16, ако не се лъжа..Всъщност, ето и снимките от излета:
Доколкото можех да се ориентирам, ми оставаше не повече от километър от прословутите прагове, но трябваше да поемам по обратния път...А по него срещнах ето тези хубостници, които стоически изчакаха да ги щракна, преди да се гмурнат в царството си
:
В "крайната точка" ме чакаха нетърпеливо благоверната и служебная собака Мекица
:
Толкова от бат,ви Райко момци...Надявам се и вие да сте прекарали с любимите си и любимото си хоби поне единия от почивните дни!!!!!!!!!!!!!! Поздрави на всички!!!!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
. Докато разуча напълно непознатото за мен място имах един удар, пак докато си притеглям мухата за да заметна и това беше. С показването на слънцето рибата се покри а и излезе силен ветрец. Вятъра и панаира който се заформи от плувкари и теферичлии ме отказаха от риболов и си бих камшика посока София.
.....Голяма слабост ми е тая пръчка....Живот и здраве ще се "вземем" 
Обаче, МЕКИЦАТА е моя човек заклевам се ! 
