Akulata.com - Fly Fishing In Bulgaria

Привет на всикчи, ловящи с мухички, мале мам какви сте ми само душички!
Току що се прибрах от рибка.
В компания бехме трима този път - Левака, Пацо и аз.
Спи ми се като се сета, колко рано станахме за да поемем този далечен път...
Както и да е, в 8 часа вече бех вкарал мойта вярна слугиня в бойна стойка, оборудвана с последните ми изработки на дънове на майски мухи.
Реката беше доста бистра, времето беше супер топло и само се сещате, какъв страхотен риболов би следвало да се очертае.
Е да, ама не. 3 часа се мотах нагоре-надолу като глуа кучка и нищо.
Е верно, три удъра имах на сухата муха, два на нимфата, за съжаление и 5-те бяха изтървани.
Обед, на масата пълзат две три мухи, и тримата премляскваме блажено поредната чинийка със шкембе чорба, хлебеца един такъв мекичък, като шоколадче се топи в устата.
Левака и Пацо с преднина пред мен всеки с по 2 пъстърви на воблер и някоя друга изтървана.
След обед, дойде тежко време.
Муха след муха плува, риба след риба плаче от болка. 7 беляка чувстват още вкуса на желязото в устите си, сугурен съм, може да го потвърди и майската ми муха, която така беше разрошена, ехехе, че още и е смачкан бретона, намазан обилно с рибешка слюнка.

Повярвайте ми няма по-голяма благинка за душичката на един мухар, от това да лови беляк на лека майска мушица. Да го гледаш и да му се наслаждаваш, как бааавно отива до мухата и как бааавно и сладко я засмуква, джибурка си устата и преди да се сети да я изплюе, вече плюе слюнка в ръцете ми.
Някой ще каже, пъстървата е по-голяма благинка, и веднага ще му кажа къде греши.
Пъстървата отива, (като тази дето хванах към 4 часа днес на ручейника ми, 25 сантиметрова красавица), до мухата със светкавична бързина, хапва я аламинут, какво ти, това е бавно, алсекунд, и се потапя, след което разбира се започва тръпката до като излезе, а беляка, ееех, беляка си е друга работа. Ки я захапе леееко, ки премлясква в унес, току некое балонче ки надуе, като малко детенце с дъвка, и чак тогава ки се усети, че нещо тия дъвки не ги правят като едно време, ехехее.
А най-голямото удоволствие, е когато държиш пъстървата в дланите си, красива, една такава срамежлива, зачервена на точици, прелест просто, как докато я държиш и я гледаш как ти се опитава да проговори, сякаш иска да каже: "Пусни ме момченце младо, и ще ти изпълня три желания". Аз не съм алчен, пожелах си само едно, следващия път да се похвали на роднините си, тези пра-пра дедите и заедно с тях да си уговоруим отново среща някъде там, в радака, зад камъни и храсти...

Че и горски ме провери, човека не вярваше, че имам билет, ехехе, докато не му показах два, един от горското и един от ЛРС, кво да ги прайш - неверници...

Поздрави на всички, ловящи с воблерчета и мухички!

Радо

П.С. Очаквайте съвсем скоро няколко хубави снимки на риби и мухи от изминалия ден!
Личните ми съобщения няма да работят до Понеделник, когато мисля да се прибера от Сандански, след надявам се една среща с една моя стара приятелка от р. Санданска Бистрица.

А така бараос бе браос !
Еваларка ви праим
Даите снима4ки по барзо ;)

_________________
Рибата на аватара ми е колаж - 65 см 3+ кг.

Привет, на всикчи ловящи с воблери и мушички!

Адашка, няма да чакаш дълго за снимачките, ето ги идват пресни топли, ехехее, парят парят, ох...

Тук на тази снимка се вижда как едно беляче се е объркало и вместо пръскач жадно е захапало воблерчето на Пацо, ся като гледам, ехехее, много много не се вижда, ама нали съм си и аз един компютърен спициалис, та не можах добре да я обработя:



Е тук поне се вижда как белячето нетърпеливо поема обратния път към вкъщи, доволно, ехехее, че е проверено за слаби венци и кариеси



А ето тук и една красива пъстърва, за която Пацо каза, че дълго и се любувал преди да я снима и пусне обратно:



Поздрави на всички, снимащи реки и риби уловени с воблери и мухички!

Радо

П.С. Благодаря на Пламен за споделените снимки