Здравейте момци!!! Тоя Мунчакис така ни "зариби" с тоя пуризъм, че направо да вземе да го регистрира като търговска марка
.
И така, в неделята се напнах и скъсах синджирот, както би се изразил бат ви Данчо Савов.... Халките се разхвърчаха из целата маала, собено като се вземе предвид, че ходенето ми в ломско се размина
...
Грабнах Грейса и към ту 9.00 се появих на стената на Пънча. Предварително бях решил да се пусна по реката, па ако останат силици чак до Терминала да отида.....Ето как ме посрещнаха преливниците:
Сглабяйки такъма фърлях по едно очо към водата - виждаха се младежи с пуристки размери, вяло поклащащи се в студената вода....Не бе повод за възторг, но човек и на малко трябва да се радва...Ето такъма:
А ето и любимата муа:
Нагазих с батушките и започнах да подавам корковата убавица на перспективните места - никакъв ефект. Преджапах първия, по-плитък, преливник и започнах силовите упражнения да достигна заветните върбалаци, около които принципно седят няколкото по-сериозни риби...Както обикновено, не успях, но трябва да се опитва
. Прътът определено не се натоварва добре с 5 клас шнур, но към момента просто не разполагам с по-тежка артилерия. Ето ги прословутите върбалаци:
След двадесетина минути реших, че стига толкова силово маане и се пуснах по реката.....Освен няколко вяли побутвания нищо не подсказваше, че в нея има въобще живец...По едно време скъсах корка и ровейки се в кутията с мухите, попаднах на микромохикана...Няколко пъти съм слагал тая муха и никога не съм "закачал" риба на нея...Викам си - айде да я пробвам, може пък днес да и е ден....Вързах я и нещата се преобразиха веднага - още с първите подавания последваха уверени взимания на мухата:
Размерът е повече от пуристки, но не това е важното
. Единственият "тунинг", който съм си позволил е за кръцна с нокторезачката дупето на мухата / все ми се струва, че стърчи доста зад куката /:
Продължих надолу по течението, като от почти всяко по-тихо място имах уверени вземания от такива молодци...Най-голямата риба за деня бе извадена от един задънен разлив:
И така в шеги и закачки лек полек стигнах до ТЕЦ-о. Просто бях задължен да извървя петстотинте метра до канала, все пак не бях ходил на култовото място поне от два-три месеца, ако не и повече.....В момента в който се появих съжалих - не за разкарването, а за съкрушената надежда, че може би нещичко се е променило в добра посока. Мястото е толкова обезобразено, че забравих въобще за апарата, а и форума не заслужава да бъде "оцапван" с подобна грозота
. Седях на ската и направо не можех да повярвам на очите си докъде може да стигне човек в тормоза си над определен ландшафт.....И за капак на всичко бях изумен отново, когато в жалкия остатък, наречен канал, забелязах величествено да плува риба около 40-те санта....така че все още живота оцелява в тоя ад!!!!
И за да приключим по-оптимистично
, по едно време се натъкнах на ей тия "пуристи", кротко ровичкащи около реката:
Погледах ги тихо десетина секунди, след което им викнах - де бре, свинкииии!!! Ефектът беше поразителен - последва бясно групово квичене, което направо ме уплаши / все пак съм си градско чедо
/ и тайфата отпраши със светлинна скорост, помитайки всякакви трънки и глогинки по пътя си
. Направо се почувствах като на африканско сафари
.......
Толкова пуристки преживелици от бат ви Райко!! Поздрави на всички!!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
...
Искъра ми е от любимите реки(нали ми е и най- близо)