Мили приятели,
както сигурно се сещате, ще ви разкажа за днешния риболов. Отново и по независещи от мен причини тръгнахме в ранни зори... Общо взето го превъзмогнах някак, а чистият въздух при пристигането уби и последните останки от киселото ми настроение, подобно на основа - киселина. След като кротко префъстях, досущ аква сулфурика, третирана със сода каустик, опипом нанадих въдицата(добре, че снадките бяха само две), прекарах шнура без този път да пропусна нито един водач
и се заех със същинската част от днешното занимание. Направи ми впечатление, че реката е с приличен дебит, определено хладна, а рибките бяха извънредно активни. За около три часа и половина риболов, докато заваля дъжда, хванах над петдесет кефалчета(отдавна не бях хващал толкова много), а Робко - сигурно двойно повече. Вярно, че не бяха едрички - масовия контингент беше между петнадесет и двадесет сантиметра, но пък изключително борбени, скачаха като пъстърви и се съпротивляваха мъжествено в бързата вода. Хванаха се и доста рибки над педя, като най-едрият екземпляр, изваден от Роската, беше 34 см. Кефалчетата се закачаха много лакомо и практически всички бяха нагълтали мухата дълбоко. Гладниците стояха в бързата вода край брега и с нетърпение очакваха закуската. Ловихме на най-различни мухи, но най-удачни бяха джапанките. Не, че на други не искаше, но бързото течение ги омокряше светкавично, а си е досадна работа да сменяш мухи с халкички, гледжосани с лак от Христо Пуристо. Този последния беше споменаван многократно в процеса на връзване. Робко пробва и на мокра муха и нимфа. Последния способ беше смъртоносен за пръскачите, като се хванаха няколко достойни за възхищение екземпляра, които избраха атракторна нимфа със златна глава. След това, в пристъп на мегапуризъм, моят верен другар върза емърджър, имитиращ хируномус, на кука номер 20 и буквално срази горепосочения биологичен вид, като в един момент ги теглеше с производителност два броя в минута, докато аз вехнех от неблагородна завист.
Излета протече отлично, докато постепенно сгъстяващите се обалаци ни напомниха, че всичко хубаво има край, с изключение на кремвирша, който има два края...
Тръгнахме си със смесени чувства. От една страна се радвахме на хубавото прекарване, макар и нищо особено само по себе си, погледнато през обръгнало чуждо око. Тъжна е нашата реалност - човек незнае какво ще завари другия път и какво ще му сервира българската действителност. Най-хубаво би било просто да оставим природата сама на себе си, като поне не и пречим, ако не можем да и помогнем... Да си кажа честно, бих предпочел да има кефал и чисти реки, друго не ми трябва, пък майната му на липана, чудския сиг, пеледа, младицата и прочие екзотични приплоди. Всичко сме оправили, че сме опрели до тях.. Дето се казва - на гол задник - чифте пищови...
На връщане бързешком, за да изпреварим дъжда, минахме край една друга рекичка, макар да не беше съвсем на път. Там индиански се промъкнахме и хванахме по две пъстървички, стори ни се, че никой не я е посещавал и си тръгнахме доволни от този факт, ни лук яли, ни лук мирисали... Снимки няма - можех да ви кажа, че са свършили батериите на апарата, забравил съм го в колата, а и вие много добре знаете какво се казва в подобни моменти... и защо. И всички си го заслужаваме.
п.с. Продължавам да махам с "Харди"-то "Гласс". Тази пръчка е невероятна - откакто я пипнах просто не мога да ловя с друга. Имам чувство, че с нея човек може да прави всичко...
_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
, за тоягата де 
)