Мара ба, народа
Честита първа пролет и от мен!
Миналата седмица, ей така ненадейно и импулсивно реших да замина малко в Доспат..на спокойствие, да си почина и да събера сили за предстоящата отпуска
Речено-сторено. Вторника резервирах скромно легълце и в петък следобеда, айде багажите, айде едно прътле и най-важното, коМплекта от Таймен. Предварително знаех, че време за риболов няма да има много тъй като имах и други планове, но все пак...
Ранният следобед се Фърлих в колата и газ. Реших да мина през Батак-Доспат прохода, за което не съжалих нито за миг!!! Ето за какво става дума! Красота, красота и пак красота ме посрещнта там!
А тук, горният слой се е разтапял през дните, а после се е залеждал и гледката е направо прекрасна!
Аре да си ходим пеш на вилата
Тука Утдолу е Широка поляна...:
Тука, малко по-вляво Албена Денкова тренираше нови Фатки на лед.
Помолих я да направи едно красиво и оборотно завъртане около оста си! По тоя начин ми издълба дупка, щото нямах ледобур..после се сетих, че и мормишките са ми в Пловдив
И тук...ВНИМАНИЕ!!!! Който ходи на Васил Коларов да се пази от Звън Земни!!! Кацат дето им падне!
А тука гадовете са си приготвили нова площадка за кацане!
И така, надвечер пристигнах в Доспат, настаних се..и слезнах в механата да цокам Уникално червено вино и да си изпафкам кубинската пура...
За следващият ден си бях запланувал разходки до изнемога. За съжаление се събудих с ебаси гадния главобол. Мигрената ме събори на легло докъм 14.30. После събрах сили, качих се в колата и марш към Сърница. От последното ми ходене там през есента на миналата година редом с K_bor и останалите от групата от Търново питаех само готини чувства. Разходих се по брега на язовира, нивото бе по-ниско оттогава. Мръднах и до реката и я видях, че колкото и с по-високо от познатото ми ниво, все пак ставаше за риболов. Тръгнах по гоският път ама влезнах в схема и реших да не рискувам, все пак не бях с високопроходим автомобил. Върнах се в Сърница, минах през мандрата и си купих от УникалниЯ кашкавал и още по-УникалнотО сирене!
Оттам пак в колата и газ обратно към Доспат, а то времето ама прекрасно!! Реших да подмина града и да продължа нататък. Още първото населено място долу вдясно ми грабна вниманието! Сгушено в ниското село Късак просто ме привлече и аз навих волана! Китен нагънат от завои път ме отведе до селото. Карах бавно, исках да огледам. Това е от тези малки села в които времето сякаш е спряло. Беше страхотно! Стигнах до нещо като обръщало, което беше обозначено със знак за кръгово, погледнах надясно и О, май гад!
Пред един магазин, няколко дядовци насядали на пейката, свели глави да не им блести и се пекат на слънцето като гущери! Свърнах и спрях до тях. Слезнах ентусиазиран, поздравих ги и..сякаш всичко се промени. Старите хора грейнаха в усмивки, запознах се с всеки един от тях, и се заговорихме..за нещя които почти не помня...просто говорихме нещо...а аз им се радвах, това бяха най-нормалните и чисти хора, които съм срещал от бог знае колко време...Някак инстиктивно реших и се снимах с тях. Това е една от любимите ми снимки вече!!!
После се качих в колата и се прибрах в Доспат.
Имах уговорка за вечерта да се видя с един Приятел, който живее там. Заведоха ме в една страшно уютна механа, пихме по едно и се прибрахме.
Днес вече събуждане сравнително рано, товарене на багаж, пихме кафе с моят приятел и около обед реших да тръгвам наобратно като този път се върна през Сърница-Велинград-Пловдив.
След Сърница обаче поглеждайки наляво не издържах и..спирачки, отвиване, преобличане и готов за бой! Не можех да не заметна мухарката!!! А и нали трябваше да тествам новият гащиризон+обувки.
Се моа, приличащ поне на мухар.
Спуснах се долу до реката и заопитвах да ловя на нимфа. Още от първите моменти разбрах, че ако хвана риба ще е Уникално и просто се потопих във водите да им видя на тия от таймен издържащия на водни и нинам кви стълбове гащиризон, а и дишаемостта. Под него бях с анцунг. След около 15-20 мин прекарани почти до ръба се уверих, че не съм си дал парите напразно(поне засега мисля така) и излезнах от реката. Направих няколко снимки, за да имате представа за ситуацията, та някой ако планува риболов натам да е поподготвен:
И те така. Доволен от уикИнда се прибрах в типичен Пловдив.
Поздрави, Красимир!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
И на мен ми се е случвало да забравя за някой търг,но си мисля,че така е трябвало. 
Непрекъснато се появяват нови неща и човек,ако иска все ще се "обзаведе"с нещо по мерак.Местата,по които си бил са ми познати,но винаги ми е кеф когато гледам снимки от там.
