Не знам дали сте забелязали, скъпи приятели, но има някакво угнетяващо чувство и меланхолия в завършването на празниците и връщането на живота в обичайното му русло... Сякаш нещо изчезва безвъзвратно, и остава само усещането за празнина. Спомням си как дядо, бог да го прости, ми казваше "Ице, радвай се на празника, докато не е дошъл...".
В унисон с тези минорни нотки лежах сутринта в просъница, осъзнавайки собствената си смъртност и с крайно неудоволствие си мислех, че утре трябва да се тръгва пак на работа, което усещане щеше да внесе известни мрачни краски в планирания за днес риболов. В крайна сметка набързо реших въпроса соломоновски - просто реших да си спестя този доскомфорт и да прекарам и утрешния ден в кротка дрямка и тлен. След като взех това брилянтно решение, ледената буца в мен скоропостижно се стопи и кротко се обърнах на другата страна и заспах отново...
Около десет и половина(хубаво е, когато общуваш с разумни хора) телефона за втори път прекъсна излежаването ми и опипом започнах да глася багажа, както винаги в последния момент. С прискърбие си мислех, че няма начин да на забравя нещо, както винаги, но се чудех какво ли ще бъде този път? Не посветих дълго време на този проблем обаче, тъй като той беше неизбежен и присъщ, както всеки природен закон и росен като трендафил се настаних в каляската на един все още съвсем девствен мухар, който страстно се надяваше първия такъв риболов в живота му да донесе поне една рибка. Естествено му дарих множество надежди, които както е известно не струват нищо на този, който ги дава, но придават човеколюбив вид на щедро раздаващия ги.
Скоро стигнахме до реката, наричана от майката на колегата Ангел "камътна" и с нетърпение се стътрузихме по стръмния бряг(естествено избрахме най-непристъпното за слизане място от иначе равния като тепсия терен). Обектът на желанията ни и толкова неизказани надежди беше там. Височък, с буйна, синкава снежна вода, студена като сърцето на съдия изпълнител. Не се виждаше риба, но пък кога ли се е виждала през последните години. Започнах да се стъкмявам и установих, че съм взел една кутия с пъстървови мухи, като съм забравил кефалските. Освен това, малко по-късно разбрах, че ми няма и флоатанта, което наложи и доста махане, за да съхнат мухите доколкото е възможно . Теглих една майна от дълбочината на човешката душа, както би казал Достоевски, и започнах да ровя в търсене на нещо кефалолюбиво. Междувременно Иво се беше нагласил и нетърпеливо размахваше бившия "Суперфайн" на П.И., като шнура се усукваше в такува сложни циклоиди, че Лехти Крех би умрял от завист, поради невъзможността да ги повтори, дори и най-груб вид. Бланката се гънеше страховито, като единствен светъл лъч внасяше неограничената двадесет и пет годишна гаранция на "Орвис". Дадох му няколко кратки наставления(както знаете аз съм изтъкнат кастингист), за да го объркам съвсем и да му насадя още няколко вредни и трудноизкореними грешни навика. Тъй като той имаше известни резерви, че не може да мята, му изтънках гениалната мисъл на изявен чуждестранен състезател, споделена пред Мънков - в мухарството е важно газенето, а не кастинга. След това в душевен мир пристъпихме към същинската част. С нагазването във водата се оказа, че е много по-студена, отколкото си мислех, но пък за сметка на това и другия ми ботуш течеше. След кратък период на аклиматизация, в който цялата ми анатомия се сви до минималния възможен размер, прецапах до едно потопено дърво и започнах да подавам както мога. Нямаше никакъв интерес, което ме накара да изредя 5-6 мухи, всичките дребни. След това сложих една по-едра, на кука номер 10 и с последващото хвърляне извадих едно кефалче около педя. Изкефих се много и продължих с утроен ентусиазъм. За няколко минутки излъгах още четири рибки от този размер. Направи ми впечатление, че не скачаха върху мухата при приводняването, а докато се носи по течението, обикновено в най-неподходящия момент за мен, но пък налапваха мухата много уверено. Бяха доста дебелички и студени като ледени шушулки, направо се чудех как има живец в тях. Определено търсеха мухи с повече мръвка, каквито аз обаче нямах в наличност, но все пак ги подръпвах в добро темпо с каквото имам под ръка, за голямо мое удоволствие.
Постепенно се качвахме по течението, като на няколко пъти ми се счу, че някой вика нещо. Помислих, че така ми се струва, а и тъкмо бях заел стойка с висока акробатична стойност между два камъка и дочувах как дъното на гащите ми прискърцва, но в този момент телефона ми зазвъня някак триумфално. Вдигнах го и бях залят от порой радостни иблици, от който нивото на реката се повиши с още около един дециметър. Погледнах внимателно в близката далечина, където забелязах Иво победоносно да размахва края на шнура, където като гимнастик на трапец се вееше Тя. Първата риба на муха. Беше стандартна като размер, но незабравима. След този пробив риболова продължи с още по-голям ентусиазъм и успех, като дори двукратната ледена баня на моя приятел не успя да охлади бушуващите емоции. При първото къпане си помислих, че резултативността на мухарския риболов явно е недостатъчна и колегата се е вживял в ролята на Ихтиандър, за да придаде определено материално изражение, или пък е приел прекалено навътре идеята за важността на газенето в мухарския риболов, като е решил да изведе на първо място направо плуването. Причините обаче се оказаха прозаични и дължащи се на присъщото и нездраво желание на всеки мухар да хвърли половин метър по-напред(другия основен проблем на това хоби се заключва в малката дължина на всяка мухарска кука, правопропорцинална на количеството на хартисващия винаги материал, или както просто го дефинира Бат Стан - "куката свършила, а материал има още колкото искаш...").
За още около час риболов бяха хванати много рибета, както Иво залови и най-едрия екземпляр за излета - кефал около 30 сантиметра, който ознаменува и закриването на разходката. При мен мухи-фаворити се оказаха "Роял коучмън", "Улф" и "Дайвинг кадис", а при него най-успешни бяха сръбските мухи на Пигата, които се проявиха в отлична светлина, още повече, че говорим за човек, нямащ никакъв опит в този риболов.
Честно казано, бях скептично настроен към специално тази дестинация за риболов, която буквално е съсипана от бракониерски набези и по тази причина многото хванати рибки ни зарадваха, най-малко защото в реката все пак е останал някакъв живот. За съжаление не видяхме нито един скобар или мерена, каквито някога се движеха като килим по дъното, но и кефала е едно добро начало. Направи ми впечатление, че няма никакъв пръскач - явно още е студено за него, едва ли край реката се въртят чак толкова пуристки настроени бракониери, че да са го свършили окончателно...
_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
