Не бях виждал Върбица в началото на Април и очаквах да я заваря мътна и повлякла каквото срещне по пътя си. Тази река е известна със страховитите си прииждания дори от наглед незначителни валежи. Старите хора от района често казват, че щом чуеш, че вали откъм Златоград е по-добре да не се мотаеш около водата.
Да кажеш подобно нещо на мухар е все едно да кажеш на някой кантонер, че ще настине ако продължава да спи под шарените сенки през лятото...
И така.... БайКолювото петдневно мотане започна с участъка около Бекелер. Освен, че там Върбица прави изключително живописен завой на почти 180 градуса дето се вика, точно на това място миналото лято счупих седем- осем лични и съответно олимпийски рекорда.
Следобяд на 1 Април налазих и се почна -
бре пляскай, бре късай - не ще. Почукнаха плахо няколко бебока, които за да запазим абсолютната истина в повествованието кълвяха ботушите ми в пъти повече, отколкото богатото мухо-меню, което в един момент бях принуден да предложа...
Водата беше бистра, слънцето напичаше и ми стана толкова хубаво, че взех категоричното решение да остана на това място завинаги.
Още на другата сутрин вече джапах в друг участък на около 2-3 километра надолу по течението. Следобед пък наколко километра нагоре – същата работа.
На приказния трети ден – не ми се приказва...
На четвъртия ден решихме заедно със старшина Ямалиев /който принципно е ловец и само за да ми уйдиса на акъла хвана една плувка с неохота/ да изръчкаме и Дранговската река, която се оказа доста приличен приток на Върбица.
Толкова много рибоци натясно не бях виждал никога... както и такова обидно пренебрежение към мухите...Понеже се случи и Великден към пладнина го обърнах на молитви за чудо. Оказа се, че освен по Коледа чудеса се случват и по Великден.
Крайо нас премина овчар със стадо...Беее – беее, дрън дзън – да не ви обяснявам подробно как звучи преминаващо наблизо стадо...
Старщина Ямалиев се провикна:
„Младшииии, видях един коч с три рога!” „Айсиктир” - отвърнах и продължих да си мяткам... „Няма майтап – настоя Ямалиев- ела да видиш...даже не са три! Четри са му рогата на добичето!”
Нямаше майтап – кочът беше с четри рога. Овчарят дори го хвана за да мога да документирам Велкденското чудо. Изредихме се да позираме с коча. Първо аз, после старшината и се разделихме със стадото и Дранговската река по живо по здраво.
Същата вечер двамата със семействата изплюскахме няколко кила мръвки, а след като изпихме и почти толкова гроздова към полунощ вече пеехме родопски песни. Точно в 01:44 обявихме началото на световната революция.
На петия ден сутринта се оказа, че имам и рожден ден. „Отивам да почерпя първо клендурите- казах на жената – довечера се заемам с останалите”
Та такива работи, скъпи приятели, роднини и съседи...ако случайно наминавате към Върбица почерпете кледнурите и вие за мое здраве, че почти нищо не свърших...Ако изобщо решите да се черпите може да се обадите и на старшината Ямалиев...
Понеже ми е тръгнало на празници тази година реших да се върна там за 15 Юни – май не е никакъв празник тази дата?
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Обаждай се когато има такива мероприятия 
