Вечерта на 16-ти сън не ме хвана. В 2 часа комшиите си изпращаха гостите и ихуто за кратко беше пренесено на улицата, после в 3 часа запука един дъжд и аз пак се събудих обзет от притеснения за предстоящия риболов, в 4 часа пък комшията се върна от работа и заблъска вратите на рендето. Ясно ми беше, че вече няма как да заспя и въпреки, че с Борислав се бяхме разбрали за 6 часа, станах. Как да е, в 5:50 като погледнах през балкона той беше вече долу и си подбираше музика за изпът и на него спането преди риболов не му се отдава много. Турихме би'зин и поехме в туристическо темпо към реката. Пътьом минахме през една друга река и на воблер чукнахме по някое друго кефалче. Към 8:30 бяхме на Елешница
времето беше мрачно но топло, виждаше се разкъсване на облачността, абе деня си беше обещаващ. Борислав реши, че ще хваща големи риби на воблер, аз пък твърдо бях решил, че ще мухаря. Разделихме се, той надолу по течението аз на горе. Първите вирове на, които помятках не бяха много обещаващи, бях сложил малка жълта калинка, 14 номер, кефалчетата се спускаха, ама не можеха да я налапат добре, което ме поизнерви и в последствие калинката остана да разкрасява един клон над реката. Сложих един witch и продължих на горе, твърдо решен да си намеря чисто място с риба. Междувременно слънцето напече и настана една идилия. На около километър на горе по реката намерих един приятен вир и се виждаха прилични рибки. Нагазих леко във водата и ги почнах. На всяко хвърляне се вдигаше риба, най-вече малки, които само ми топваха мухата под водата, но явно заинтересовани от активността на дребосъка и по-едричките не закъсняха. Та след 4-5 хвърляния изкарах, хехе, първата си риба на муха (приемам поздравления
), втората съвсем не закъсня и за около половин час имах вече 4 риби, почти мерни, около 21 санта. Окрилен от постигнатият успех продължих да хвърлям, ама рибката явно се беше понаплашила и хич и не се вдигаше, та пак се изнервих и пак скъсах няколко мухи, ама си ги вземах защото клончето на, което се закачаха ми беше достъпно. Та явно в паузите през, които си връзвах мухите, сменях поводи и т.н., рибата се поуспокои. Видях на едно място, че се вдигна нещо заметнах и прас усетих приятна тежест на пръчката, ей го и него
малко по-дълго от дръжката, сиреч около 30 санта. В този момент се влюбих в мухаренето. Докато го вадех, след него ходеше още едно същият размер и цяло ято по-дребни. Продължих да мятам, онова другото по едно време се вдигна до мухата, ама нещо не я хареса, умна риба- учи се от грешките на другите. Реших, че е крайно време да спра да тормозя рибата по този вир и се качих още на горе по реката. Намерих още две хубави места, от които дръпнах още 7 риби всичките мерни. Към 14 часа се задодаха едни черни облаци и взе да гърми, та реших да се връщам. Като стигнах мястото където бяхме оставили колата установих нейната липса, веднага заключих, че явно Борислав се е преместил съвсем на долу и продължих. Като стигнах моста го видях да обикаля нервно около един вир и нещо да виси до него, нещото беше един кефал около кило. Оказа се, че е изтървал и един по-голям от него. От моста над вира видях, че долу обикаля един добър кефалец и размаах мухарката, на четвърто-пето хвърляне го лепнах, имаше и зяпачи, какво ли си викаха- "егати майстора!" де да знаят хората, че това е едва 13-тата ми риба на муха
За съжаление беше и последната ми за деня, бях се изморил доста и оплитах почти на всяко презентиращо хвърляне. Междувременно Борислав беше слязъл пак надолу да хваща онова голямото дето го е отървал, голям ентусиаст е това момче
Аз сгънах такъма и се отдадох на заслужена почивка съзерцавайки природата. Накрая държа да отбележа, че всичките ми риби все още си плуват волно в реката, може и да ме псуват, може и с добро да ме споменават, кой знае...
Поздрави!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
