Здравейте, мили приятели, другари и критици!
Не знам дали сте се замисляли, обаче мухарството много прилича на сифилис – приятно е, докато го пипваш, а после те скапва отвсякъде… И в тази връзка съвсем правилно да се анализира феномена „секс в интернет мухарските среди”, с уговорката доколко може да се говори за такива среди и дали под „среди” не се разбира някакви други средни работи, а по-точно - слабини… Диалектично погледнато, сексът е интересна работа. Единствения проблем при него е, че с течение на времето той започва да накуцва(по чисто физиологични причини), и тъй като това е нашето бъдеще(а за някои и настояще, тъй като мухарството у нас се развива от доста време), е хубаво да го приемаме с дребните му слабости, защото така или иначе в крайна сметка ще ни останат само спомени и щанда с научно-фантастичната литература за тези, които желаят да се борят с прищявките на Твореца и гравитацията. Но да не се отплесваме, уважаеми читатели, така или иначе стигнали до тук…
Днес реших спонтанно да му ударя едно рамо(на секса), като хвърля два-три кадиса, така или иначе си купих миналата седмица нова въдица, та си викам да я пробвам, белким стана Завършен мухар, като качествено ново измерение и „мост”(тук си позволявам да цитирам Ницше) към Истинския мухр. За пореден път усанових, че съм избрал пръчка, която не може да хвърля. Много се чудя на претенциите на производителите, които си позволяват да произвеждат подобни продукти. Бива ли толкова приятно зелена въдица да има такива сериозни слабости? Но пък като се замисли човек, съм събрал един гардероб подобни, та няма какво да придирям. Още повече, че само един човек у нас може да хвърля с тях, така че подобна слабост е приемлива.
Когато се статрузих на реката, установих три неща. Първото беше, че водата е доста студена – нещо, което трябваше да приемем за даденост, тъй като така или иначе не можем да направим нищо, освен да се обидим и да си тръгнем – нещо крайно немъжествено. Второто беше, че за сезона нивото на реката е доста по-високо, което иде да рече, че рибата е по-разредена от нормалното. Реших да ползвам типет 0.10 мм, за а съм първия използвал такъв на реката. Третото нещо всъщност не го установих, понеже го знаех отдавна, а именно, че нямам кефалски мухи в кутията. Честно казано ме мързи да вържа някоя, но реших да завоалирам тази слабост в характера си с мисълта, че едно време нямах никакви мухи, което не смущаваше поривите ми. След тази „жалба по младост” бръкнах в кутията и опипом извадих каквото напипах. От третия път успях да извадя случайно това, което искам, а именно един „Улф”, който след като беше обилно третиран с вазелин с претенции, бе хвърлен на дивите животни. Последното определение е малко пресилено, понеже в реката левиатани отдавна няма, а тук-там се мандахерцат умерени по размер кефалчета, които някога събуждаха пикантни спазми в душата ми, а днес кой знае защо ми напомниха килограмовите амури, които скубя на плувка… Вече сме коментирали факта, че има неща, недостъпни за човешкото познание, така че насочих оскъдния си мисловен потенциал в друга посока, недопустима за риболовен форум и започнах да изтръгвам анемични плясъци от водната повърхност с усърдието на инквизитор, бичуващ еретик. Първата муха я скъсах почти веднага, защото вътрешния ми глас, подобно на такъв, който се обажда неочаквано и с глупави предложения ми каза "Удри с левачката!". Ударих и незабавно я окачих на недостъпно място, барабар с типета, стига човек да не разполага с пожарникарска стълба разбира се. След това забраних на вътрешния глас да се обажда повече, привързах наново и ядно изплющях мухата под една джанка. В този момент реката явно се притесни и реши да ми изпрати един по-едър рибок – може да звучи нескромно, но трябва да беше поне 250-300 грама. За съжаление, се откачи, което ме наскърби, тъй като мислех да посветя улова му на Бат Райко, а сега той ще трябва да се задоволи с представата за него…
Движех се полека срещу течението и след завоя изведнъж се изправих пред два мъжки задника(в случая не можем да говорим за „секс в интернет мухарските среди”) в прекия смисъл на думата. В първия момент се озадачих, натъквайки се застарелите задни части, обути в изсивели шорти, виждали по-добри времена и наситено черен цвят. Кой знае защо, си спомних гащичките, с които съченизките ми играеха в часовете по физическо възпитание(най-гадния прведмет – плод на въображението на Възрастните, както си мислех някога). Оказа се, че работата е съвсем проста – бившия фелдшер и шурея му бяха решили да си хванат малко рибица с ръце. Да си кажа честно, определено ми се видя странен факта, че в реката се е навъдил доста кротуш, а никой не се е заел да коригира тази аномалия – работа за няколко седмици усърден труд. Тези двамата обаче определено не бяха специалисти в областта, като се има предвид, че за няколко часа бъркане под камъните бяха напипали буквално 7-8 рибета… Като лаик им дадох някои напътствия, които биха подобрили резултативността им, защото и аз имам сърце и разбирам чуждите въжделения да хапнат малко прясна рибица. На въпроса ми защо не ловят с въдици, при положение, че така със сигурност биха хванали повече, ми отговориха, че нямали билети. Логична работа, не се бях замислял, но звучи съвсем оправдано… След това те ми обясниха, че още преди много години били гледали Рекс Хънт да лови така, дадоха ми някои наставления за подобряване на кастинга и всеки продължи да гони михаля.
Аз не продължих да го преследвам прекалено усърдно – едно, че започна да ръми, друго водата беше ледена, което не се отрази добре на дясното ми коляно, независимо, че рибешката активност беше доста добра, макар и с дребен линеен размер. Довърших излета като Шокър, куцукайки по разливите и размахвайки кафяв „Клинкхамър”, който не беше безразличен за рибките. За разлика от улфовете и мокрите мухи „Дайвинг кадис”, при които също имаше интензивно кълване, но то по-скоро имаше характер на засмукване(ето пак сексуален елемент), при тази муха кефалчетата атакуваха много агресивно, като се хвърляха с цяло тяло върху нея, или я рязко я повличаха. Рибешка му работа – утре предполагам, че ще бъде обратното. Накрая, за да видите, че съм нежна и чувствителна натура, ще ви кажа, че го ударих на носталгия... К'во нещо е реката мама му стара - като човека - някъде било вир, станало бързей, другаде бързея се превърнал във вир, а той се затлачил и останала само тинята...
Разходката приключи до някога красива поляна, съвсем естествено превърната в сметище, тъй като е разположена на удобно от логистична гледна точка място, което предразполага към складиране на отпадъци. Все пак хората са чистофайници и никой не държи боклука си вкъщи, при полоение, че просто и лесно може да го изхвърли пътьом в гората. Тук скъсах десетата муха и изпълзях гнуснаво на тревата, като пътьом се огледах какво е откъснала от сърцето си селската общественост. На една трънкосливка забелязах да се развява дамски чорап с Тантела и очевидно високо съдържание на ликра. Това откритие ме заинтересува доста и посветих цялото време навръщане на въпроса чии ли е? Честно казано, не можах да стигна до задоволителен отговор, та прибвих и този факт в графата „необясними” и под усилващие се дъжд направих един половин часов крос по пресечен терен с накуцане и хриптене. Когато се прибрах, открих долното си пипало един кърлеж, засмукал ме с гастронимично удовлствие – бедния лакомник очевидно желаеше да се докосне до големите имена в мухарството. Той изгоря, за да го освети, а вие имайте предвид, че смазките са зухи мухи са добро средство за отстраняване на подобни консуматори от деликатния ви епидермис… Спестявам ви гледката на чизмата си „аб профундис”, както и на долния ми крайник – предполагам имате и вие, а освен това ви се намират и женски…
Това е епилога на днешната ми изява. Свършвам без анализ, за което моля да ми простите, обаче конопа ми къкри вече два часа, а не се разпуква, въпреки че няколко пъти му добавям сода, а освен това трябва да си монтирам тефлонова външна втулка на шаранджийския топ-сет.
_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Най-добрият писател сред мухарите и най-добър мухар сред писателите!
Бъди Здрав!
Убеден съм че завоят не Ицето към щекарството е една колосална провокация към мухарите, псевдо-такивата и хората практикуващи секс в мухарските среди 
.
