Ето малко разкази в картинки от моя излет:
Та, слязох на едно доста перспективно вирче и докато подготвях мухарката, в главата ми се въртяха картини на атакуващи рибоци, засичания, сгънати въдици и тресящи се шнурове. Като отворих кутията с мУите, се спрях на тоя киликандзер :
Изглеждаше ми неустоим , идеален…И го вързах. Не знам от къде съм го взимал.. Започнах едни замятания, една борба и само се чуваше ВРРРРРРРРР Пляс и фърчоплана шляпваше, където той си реши и то най често на брега. Викам си : „ евах, ма’а му, хептем съм отвикнал да мяткам”. След нЕколкоминутни безуспешни опити да го пратя във водата, реших да го сменя. Всичко беше станало в едни хубави възли, че човек и да иска, не може така да ги направи. Наложи се влизане в бокса. Всичко ми трепереше при мисълта колко време губя в смяна, привързвания, а рибата само чака.
На края пак влязох в играта. Е, с новата муха задачата по приводняването беше вече лесна. И на второто подаване закачих в едно дърво и до там беше с перспективния вир, понеже се наложи да понагазя и рибите си биха шута.
След кратка разходка, имах атака на едно място и след малко упорство се запознах с ей тоя приятел :
Не можа да се размине без снимки.
После имаше и по-малки :
И по-големи:
Имаше и такива красавци :
И като отворили едни усти………….ще ме глътнат
И така от място на място вадих по някоя риба и то повечето хубави според моите виждания.
На едно вирче нещо се позайграх - имаше кълване, но рибата не се закачваше. Брех …….
При поредното цопване на мухата ми последва такава яка атака , все едно че алигатор се спусна към примамката. Със силни плясъци се вдигна една вълна, инстинктивно засякох и къмто 15-ина метра шнур се опъна като простор. Последва мощно разтърсване направо изтресе водата от „простора” и след краткия момент, в който усетих тежеста на животното отсреща, всичко свърши…………….От устата ми неволно излязоха думите „ ма……ма му” ( не че имаше кой да ме чуе ). Помислих, че се е откачил, но алигатора си беше отишъл с мухата. Направо не повярвах, че това е истина. За пръв път в скромната ми мухарска практика, губя примамка не по храстите, а от риба. От големия адреналин и последвалото разочарование направо щях да седна във водата. Бях малко като в транс. Поосъзнах се, вързах на ново, но Лох Нес си беше отишъл.
Продължих. Излизаха пак хубави риби, но вече поставях летвата много високо и исках да хвана чудовището. И така при едно засичане, усетих силен противник. Този път успях да го поведа, но той много не беше съгласен – заби се в една растителност и не ми се мислеше ако пак скъса.
С много перипети успях да го доближа до брега и сега за пръв път изпитах нуждата от ония смешни кепчета с късите дръжки. Е, наложи се да се справям както мога. Хубаво, че и той уморен от борбата, не направи някое рязко движение. Извадих тоя клендок:
Последва една фотосесия. Това беше рекорда ми на мухарка. Голям кеф. Понеже имах още малко време, продължих и …………..о , чудо – след няколко риби счупих рекорда. Пак борби и пак фотосесии.
Много приятен излет, даже най-добрия, който съм имал с трофейни (за мен ) риби.
Като снимах тия две торпеда си мислех: „ какво ли ще каже бате Райко…..”
Хайде, наслука на всички.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
.
.
-рибите няма да избягат.А за сега конкретно-отдавна не е май, така че давай на другите образци!!
