С нетърпение очаквах съботната ми среща с д-р Заеков, за да закрием пролетния риболов, но дъждовното и студено време охладиха ентусиазма ми. За капак ми се обади и Заеков и ми каза, че като идвал от София , погледнал р.Росица от моста - била буйна и мътна. И двамата се отчаяхме и решихме , че съботния риболов ще бъде заменен с почерпка в някоя габровска кръчма. Но в събота той ми се обади и изтъкна един доста солиден аргумент – ако отидем на реката все пак има шанс да хванем нещо, докато ако отидем директно в кръчмето със сигурност няма да хванем нищо... Тъй като мен не ме свърташе в къщи и от ентусиазъм бях навързал няколко рояка буболечки веднага се съгласих и в 14 ч. акостирахме на р. Видима , малко над вливането в Росица. Реката беше с високо ниво, буйна, със слаба прозрачност(не повече от 30-40 см), а като бръкнах вътре установих, че е и бая студеничка. Времето беше леко ветровито. Но както и да е, разпънахме такъмите, доктора си обу гащеризона и пое срещу течението, а аз понеже бях си забравил ботушите тръгнах надолу, където брега не е обрасъл за да замятам от него. Най напред сложих една жълта джапанка на кука 12 и започнах да замятам, но нямаше ефект-изобщо никакво движение, все едно бях хвърлил във фонтана на площада...След половин час изпълнен с неприятни предчувствия вързах една оса изцяло от гума и продължих с нея, обаче същата работа. Помисих, че причината е в това, че не плува естествено и сложих друга оса , пак на 12 кука, но със дупе от акрил, за да виси под повърхността. НИЩО.
Вече поизнервен отворих кутията и извадих една черна космата бабалюга по ексклузивен патент на Заеков на кука 10. Още с второто хвърляне закачих един уклей, а със следващото един кефал около 25 см. Рибата атакува много смело и уверено без никаква предпазливост. Обнадежден продължих да ловя с бръмбазъка, като се придвихвах по брега и непрекъснато имах удари, като ми направи впечатление, че рибата стой в силното течение на бързея, докато аз очаквах да е в плитките разливи. Хванах още една и реших да пробвам с лека нимфа с “новозеландската връзка”. Избрах си един семпъл хирономус и с първото хвърляне джапанката ми потъна и на нимфата извадих още един мерен каефал.Повече на нимфа нищо не хванах , но на джапанката атаките продължаваха с непрестанно темпо. Смених бабалюгата с мравка на 12 и хванах още едно кефалче и един уклей. След това сложих една жълта джапанка , но на номер 10 и хванах още два кефала. Реших, че е дошло време за седжовете и извадих кутията, в която почиваше цял рояк такива мухи. Почнах да ги пробвам подред, но рибата не им обръщаше изобщо внимание. Използвах няколко модела и пълно спокойствие във водата...Бях убеден, че не може на седжа да не се хване нещо и упорито продължавах да ги размахвам, но след повече от час се предадох и ги запрях обратно в кошера им, като им бях доста сърдит, а и споменах някои неща за майките им. Поне мога да кажа, че плуваха перфектно независимо от силното течение, което правеше тумбаци във водата, изтегляше ми повода, завличаше мухата под водата и прочие неприятни шеги.
Вързх една класическа черна джапанка на кука 10 с червен корен , рибнат със златно ламе и за нула време хванах още един кефал, един уклей и един пръскач-много красива рибка с лилаво телце и черни точици. През лятото е много досадна, заощото нищо не може да се вреди до мухата от нея.
В един момент си полегнах часовника и видях, че е станало 18 и нещо, а се зададе и д-р Заеков. Каза ми, че било много трудно да се гази, поради неравното дъно и силното течение. Той беше хванал доста повече риба от мен, но това е в реда на нещата, като се има предвид , че той е моят ментор в този вид риболов, а и все пак беше газил:). За разлика от мен той беше най-доволен от един сив космат емърджър с парашутче от бяла изолация, свито на топченце, на кука 12. Похвърляхме още малко, доктора се намокри, на мен ми протече носа и тъй като беше ветровито стана време да приключване.
Много съм доволен от разходката, Оракъл-а ми най-после разбра какво е риба и за какво е предназначен:).Също съм доволен и от шнура на 3М-много е мек и фин –хубаво се изнизва, няма памет, предния му край не потъва след дълъг риболов, абе супер. Има само един недостатък- тъй като е WF, при хвърляне наблизо се изхлузва назад и в един момент мухата се оказва закачена за предния водач (това ми се случи на няколко пъти , докато хвърлях наблизо под едни храсти, но става и редовно на пъстървовите разходки, когато поради обраслите реки често отпускам само 1-2 м. шнур Казвам “пъстървови разходки”, защото не хващам риба, а само се разхождам
). Много ме зарадва и това, че не видях нито един бракониер, явно условията не им се виждат подходящи. Е, вярно че видях един "спинингист" на средна възраст, който беше хванал няколко 10-15 см кефалчета...
Наслука на всички колеги и леки пости до края на забраната!
_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
