Каква я мислихме каква стана...
Петък беше труден ден. Първоначалните ни планове с Борислав бяха в събота да отидем на р. Двойница, после той ми сервира, че в събота нямало да можем да отидем, щото щял да го играе детегледач, аз обаче бях твърдо против такива волни отклонения от програмата и му дадох да се разбере, че в събота по един или друг начин сме за риба. Как да е убедих го, ама не щеш ли, как така се извъртяха нещата, уж щяхме да ходим на Двойница ама решихме да отидем на Луда Камчия и понеже пътя е повечко се разбрахме за сутринта в 5 да тръгнем. Няма смисъл да ви обяснявам, че вечерта не можах да спа като хората, то това си е ясно, към 3 часа сина ми скочи в леглото пищейки "МАМО, МАМО" А за тати си ич не мисли, че го чака тежък ден. Та в 5 часа и 5 минути (тоя път закъсня малко) Борислав дойде. Качвам се аз в колата а оня ухилен ми вика, така и така тръгваме рано, така и така ще бием път, давай да те водя на една река към Шумен. 2 часа по-късно бяхме на въпросната река. А гледката приказка, мирише на пролет, зелено навсякъде, а нейде в ниското се чува как тече водичката.
Решихме да започнем с воблерите, стъкмихме на бързо такъма и се спуснахме към реката. То реката хубава, обаче риба нийде се не видеше, ние ли бяхме кьорави какво ли, ама риба йок. Тръгнахме на долу по течението в търсене на вирове и на един такъв вир, какъвто търсехме, така както не се виждаше риба аз взех, че дръпнах едно мерно кефле. Видяхме както се вика светлина в края на тунела. Само дето в следващите няколко вира си останахме само със светлината, която някак си беше започнала да избледнява. В един участък от реката фиксирах кефали на повърхността, които явно имаха афинитет към летящите твари, само дето мястото си беше трудно дори за спининг, след 30-40 замятания имах само едно сторване (евала на тоя дето я измисли тази дума). Беше станало към 9 часа, когато решихме да се вдигнем на горе по реката. Някак си изневиделица ни дойде, като видяхме, че в по-горният вир над този в който сефте видяхме, че няма риба някак си се е появила риба. Та замятахме ние юнашки воблерите, по едно време чувам някой ми свири, поглеждам към Борислав а той с един напрегнат вид бори някаква риба, ама напрегнат ви казвам та чак се вълнува, брех викам си на акъла туй ще да е добитък, а той сякаш прочел ми мислите вика КИЛО И ПОЛОВИНА. Ама как ги тегли това момче рибите още във водата, страшен е ша знайте
Та бягам аз с кепа, ама преди да стигна до него той взе, че го изтътрузи. Кило и половина нямаше, ама рибата си беше повече от прилична
Та така да се каже, няма да влизам в особени подробности, ги почнахме кефалите, удряха в съвсем умерено темпо, приличен спинингов риболов. И аз дръпнах едно дето си струваше да вадя фотото за него
Маломерки нямаше нито една, всичките кефали бяха прилични, около педя и 3 пръста и на горе. По обяд беше като хапнахме наслаждавайки се на природата
После стъкмих мухарката. Почнах пак с witch щото нали предният път на другата река на уич отиваше рибата, ама тези риби към уича никакъв интерес не проявяваха. Та след няколко безуспешни опита сложих оса и то каква, 10-ти номер. И като ги почнах, кво да ви говоря, и в най-смелите си представи не съм си представял колко риба може да бъде извадена на муха, ама като ви казвам риба имам предивд пак онези по педя и три пръста и на горе. Бях почнал да ги броя, щото нали ги връщам, ама след седмата от вълнение ли от какво ли им изгубих бройката, ама бяха много. Ама то голям кеф с мухарката да дърпаш добри риби, ама голямо густо прави. Само от единият вир дръпнах повече от 15 риби. Изобщо какво да ви говоря, нямам думи. Беше един чудесен риболов. Борислав и той взе по едно време да ги скубе с мухарката, от един вир за нула време дръпна 6-7 риби, като на конвейр. За да добиете представа за размера на рибите, кепа ми се превърна в живарник и последните риби ви ги щракнах за архива
Пожелавам такава слука всекиму!
Поздрави!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
