Здравейте пичове - муари!!!! Ейййй....след цяла седмица най-накрая успяхме да намерим време и качихме пустите му снимки, та почвам да ви разправям. След оживени преговори с рецепцията на "Белият дом", находящ се на стената на Жребчево, с кански мъки успяват да ме вредят за една къщичка от 27.08 до 31.08.06г.!!! Меткаме се със сина и отпрашваме по подбалканската - в интерес на истината пътят е в много добро състояние и уцелихме слабо движение. Към 12.30 пристигаме в хотела и се хващам за главата - страхотна жега, целият паркинг фрашкан с коли, народ до безумие, а за капак на всичко булката ни праща да се разходим половин час, че имали някаква група дето си легнала в 5 сутринта и още не били освободили къщичките..... Намествам колата и се пускаме със сина по стената на язовира. Ето и малко снимки с образователна цел
:
Както личи от последната снимка Жребеца си е сериозен язовир. Прави ми впечатление, че от миналогодишното ми идване водоема е паднал поне с три - четири метра и целият бряг е осеян с милиарди дребни миди, които, изсъхвайки, придават на въздуха особен аромат, като на морето.... Уточнявам, че втората снимка е направена вторник или сряда, когато времето се охлади
. Абе разхождаме се ние, ама то направо главата ми ще гръмне
. Изтрайвам уставно половин час и се появявам пак на рецепцията. Там се мъдри един весел чичко, който също ме праща да се поразходя........ Много внимателно му обяснявам, че номера с разходката го направих и че имам разклатено психично здраве
/ майтапя се, ама имах такъв лош изглед, че човека се разтърча и след пет минути ми връчиха заветните ключове от къщичка 1 - 1/!! Ето ви малко снимчици от условията, които се предлагат - комплекса е собственост на Напоителни системи Сливен, ако някой проявява интерес - на л.с. ще му дам координати:
Поне според мен за 12 лева на легло условията са си чудни!!! Разтоварвам огромния багаж, който сме помъкнали / комплекса има ресторант, ама с тоя ибей джобето е изтъняло доста
/, вземам си един душ и си слагам късметлийската фланелка, която ми е подарък от най-добрия ми приятел от студентските години, и се слага само на национални празници и при правене на заклинания за добър риболов
:
Ето го и портрета, пременил се като манИкен от каталог на мухарски принадлежности
:
Единодушно решаваме, че ще нападнем по реката. Пускаме се надолу и след малко пред очичките се разкриват божествени гледки:
Просто нямам думи за природата, обаче риболова не върви и туй то. Бре слагаха се сухи, нимфи, стримери....не ще и не ще...За близо два часа едно единствено "качване" на суха муха и то от кленче колкото средния ми пръст
. Ето го и портрета как прави рол каст / направо ми взе акъла тоя фашист, а ме уби окончателно като ми каза, че хванал цаката, като гледал няколко пъти хвърлянето в "Там тече река". Лично аз над пет - шест метра не правя добре рол каста /:
Прибираме се към 7.00 капнали и омърлушени. Синът вика, аз съм дошъл риба да ловя, хваща блеснарката и отпрашва на стената. Аз съм скапан и си полегвам лекинко на креватчето. По едно време ми праща "цигански Ес Ем Ес", т.е. кликва и затваря. Обаждам му се, а той вика весело - баща ми, пълно е с костури, направо не дават да завъртиш ръчката на макарата... Скачам и отивам да го видя - то верно всяко хвърляне и повеждане и следва незабавен удар. Лошото е, че костурите са в отявлено пубертетска възраст
, около 15-тина см. Викам му - сине за тия пискавци нема да фърлим муарката, та ако ще турско да стане
. Както и да е. Окончателно се прибираме и правим разбор на занятието - аз се отказвам от ряката, той ми вика - не мога да понасям тая миризма, исакм природа и ще си ходя с блесната. Радостното е, че всички са се изнесли и сме само ние и още едно семейство в целият комплекс. Правим весела вечеря и по едно време се появява съществото, на чиито крехки плещи се крепи сигурността на язовирната стена / рядко съм виждал по-комична къцурка - късокрака, кривокрака, с уши като на прилеп, и гледа срамежливо настрани /:
След два кремвирша ставаме най-добри приятели и даже ми дава да я почеша по гърбинката!! Толкова е комична и добродушна тая женка, че ми се оправя минорното настроение!!! През нощта пичове се изви такава буря, каквато рядко съм виждал през живота си - то не беха трескавици, то не беше дъжд, то не беше чудо.... Викам си - риболова замина
. По едно време към ту два часа съм се унесъл въпреки страхотните гърмежи. Ставам към шест и не вярвам на очите си - опънало се едно чисто небе, въздухът свеж, абе фантазия..... Сглобявам бързо Сейнт Кроато, оставям сина ми да си навлича стотонната екипировка
и отпрашвам към стената. Язовирът гладък като стъкло - викам си, те сега ги утепааме
. Да ама не - ха тук, ха и по-нататък, ха и там - брле минавам към пет-шестстотин метра, а нямам и помен от кълване. Направо побеснявам. Слизам от камъняка на стената и хващам по брега. Тактиката е следната - десетина метра шнур, хвърляне успоредно по извивките на брега на около два метра навътре - при границата с дълбоката вода. Правя две, три крачки, събирайки шнура в ръка и ако няма посягане операцията се повтаря. По едно време започвам да хлътвам в заливчетата и при едно подаване следва мощен плясък и здраво сгъване на пръчката. Викам си - айде Райко, почна се. Рибата се бори като обезумяла, сърце юнашко тупти, кратуна мухарска си представя поне 40 см. риба
. Накрая на повърхността поляга един бабачко не повече от 28-30 см.
:
Кленът е много интересен - с тъмно сиви към черни перки и набит като борче. И като се почва приятели - след всяко трето - четвърто подаване следва вземане, ама изпълнено с шум като бухането на расперите в Дунава, ако сте го чували!!! Рибите се борят невероятно, като всичките са в този диапазон - 28 - 35см., а по две-три минути не мога да ги "отлепя" от дълбоката вода!!!!! :
http://foto.bg/data/500/Picture_143.avi
http://foto.bg/data/500/Picture_142.avi
Накрая зарязах апарата и се отдадох изцяло на мухаренето!!! По едно време стига бат ви Райко ей до туй дръвце:
Нали се сещате около клонаците какво виждат веселите ми очета - десетина хубави риби. Леко се прегърбвам и хоп - Радова осичка пада от небето!!! Без никакво церемонене един бабак я налапва - следва елегантна засечка, още по-елегантно тръскане на кефалска глава и осичката си заминава в устата на бабацкото. Същата картина се повтаря още ТРИ пъти!!!!!! Ако искате ми вярвайте, до този момент никога не съм оставял муха в уста на риба, ползвам типет 0.14 мм., връзвам мухата с т.нар. двоен клинч, вадил съм доста сериозни риби и никога не съм имал подобен проблем. Просто останах като гръмнат. Реших, че стареца отгоре ми дава знаци
и приключих с риболова за деня - и без туй жегата беше невероятна!! Вечерта отново следва разбор на занятието - сина докладва, че в реката положението е трагично - всяко хвърляне дребен костур, само в един по-дълбок вир е излъгал един клен около 20-тина см. Казвам му, че в язовира става страшен риболов на муха, той като магаре на мост - искам природа, не ми дреме за улова. О,кей сине, каквото ти душа сака!!! Късно вечерта позната ситуация - гръмотевици и порой!!!! Сутринта вече не е толкова тиха - излязъл е гадничък вятър, който обаче за мой късмет духа малко странично и не пречи толкова на хвърлянето. Картинката е същата - щом сляза от стената и хлътна по заливчетата и купона започва!!!! Този път обаче бат Райко се е подготвил - сложил съм 0.18 мм. от спининговата макара на сина и късанията спират!! Независимо от всичко рибите са изключително борбени и ми доставят невероятен кеф!!
Следващият ден времето се пресича съвсем - силен вятър, тежки облаци, но е сравнително топло. В един от заливите имам страхотен удар и се започва епична битка. От опита ми през изминалите дни вече инстинктивно усещам, че рибата действително е сериозна. Приключението продължава десетина минути и най-накрая, ползвайки за пръв път през мухарското си битие кеп, бива извадена и най-сериозната риба за престоя ми на язовира - 39.5 см. хубавец. Малко не му достигна да удари в земята рекорда ми от 43см., което щеше да е невероятен подарък, но....това е живота!!!:
Срядата е направо ужасна - много силен вятър, който си дава отражениие - изваждам само 4-5 риби. Четвъртъкът рано, рано ставаме, стягаме багажа и поемаме към София. За финал правя две снимки на гордата Стара планина:
Пристигаме в София и ми падат зъбите от студ!!! Те толкова от бат ви Райко момчета - изкарах три прекрасни дни, които ще ме греят чак до другото лято, когато, живот и здраве, пак ще отида до тоя Рай, наречен Жребчево!!!! Поздрави на всички и лека вечер!!!!!!!!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
- на всекиму такава радост 
