Здравейте пичове!! Още вчера си викам - не ме интересува нищо, утре отивам да хвърля шнура за сефте, па ако ще и сняг да завали през нощта.....Приготвям такъмите, хвърлям едно последно очо на форума
и се пльоскам да нанкам
. Ама то пусти мерак - сън не ме лови....Сигурно пет пъти се будих през нощта и се ослушвах като прасе в тръстики за времето - да не би да е излязъл некой гаден вятър....
Най-накрая се развидели, скачам аз, правя кафета - закуски, нахлузвам вълшебните китайски бАтушки
и се меткам на 284. Малко ми е кофти като изневерил за сефте съпруг
- не отивам на любимия канал, а на езерото на летището / имах сигурна информация, че се влиза без проблем /. Просто снощи като гледах пак последните снимки на Алекс от канала и направо ми ставаше лошо......сигурен съм, че има риба, ама то мястото вече на нищо не прилича.......Та меткам се аз на 284 и след няма и десет минути съм дестиниран до целта почти като с такси / автобуса спира почти до външното стълбище на паркинга на новия терминал, просто слизате четири етажа и тръгвате през поляната към езерото....много е цивилизовано
/. Много ми трепереше сърцето да не би колегата да ме е избъзикал за достъпа, но още от рейса видях колегите по брега на гьола и се успокоих....
Ето и две снимки да добиете представа:
Това е езерото:
А това е стълбището, по което слизате / на по-ниската сграда /, за да хванете към гьола:
Появявам се на брега, сглабям Кабеласа, връзвам любимата коркова муха, прекръствам се
и правя първото меткане за 2008г.......Ей...тая работа е като оная работа, да знаете - като я научиш веднъж и нема забравяне
. Прави ми впечатление, че водата в езерото е доста мътна и не се вижда никакъв живец из нея. Колегите - плувкаджии споделят, че излизали епизодични дребни бабушки и уклеи. Продължавам аз да си обикалям и да си меткам с удоволствие, но за съжаление няма никакви индикации за гладни рибища......
В един момент излиза слаб вятър откъм пистата и до носа ми стига една отдавна забравена миризма - тази на изгорял керосин....Направо ми идва да се разрева, щото тая специфична миризма ме върна точно 22 години назад, когато служех на Родината на сегашното натовско летище в с. Граф Игнатиево....
Продължавам разчувстван да подавам из гьола, но така и нямам кълване....Около обяд решавам да си тръгна..Ето още няколко снимки, включително и на един самолетен кил
:
Ами момчета, толкова от бат,ви Райко засега....Много исках да покажа и първата рибка за годината, ама не било писано....Всъщност около града винаги работата е мноого тегава, особено в ранната пролет. Както и да е - важното е, че отново подкарахме хорото.....рано или късно ще дойдат и рибките!!! Поздрави на всички!!!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
Поздрави и наслука!
бих искал да стана приятел с теб да обсъждаме това онова ако имаш желание ?
ще пиша
