Здравейте молодци!! В петъка се прибрах късно от Смолян и служебното търкало / Пижо 206 диезел
/ ми остана на разположение за почивните дни. Та в тая връзка си викам - грехота ще е да ходя по разни пустинни обстановки, трябва да напълня душата негде на красиво!!! Както си го казах, така и си помислих за Огняново - това е един от най-приятните водоеми, разположени в непосредствена близост до София, а и Радо тия дни пусна репортаж от там....Повече въобще не се терзах, ами спретнах такъма, наспах се хууубавичко / разкатах се от тия преходи до Смолян
/ и сутринта към 10 акостирах на язовира...А той ме посрещна така, само както е способен да ви посрещне голям водоем
:
Сглобих пръчката и почнах да си меткам напред-назад, навътре-навънка.....За глибоко мое съжаление времетo неумолимо течеше, а аз все така си метках из водата и все така нищичко не проявяваше интерес към корковата муха.....Това безрибие обаче ми даде възможност да се впусна в разни наблюдения, които ще ви споделя....Не знам дали ви е направило впечатление, но напоследък риболова се превръща в някакъв своеобразен национален спорт / разбира се в някакво нашенско грозно-гротескно измерение /. Та вървейки из заливите на Огняново се нагледах на неописуемо "вълшебни" гледки - строени в редици
десетки дънни въдици / от опита ми с фидера смея да твърдя, че почне ли кълване, човек не е в състояние да се оправи дори с две пръчки /, разплути в рибарски столчета Ломброзови прототипи, които те гледат като овчарско куче вълк, крещящи компании младежи, които вероятно самите не знаят защо точно са на водоема, благоверни супруги, които с елегантен финт и херувимски физиономии хвърляха в близките храсти обелките от цвъркащите на импровизираните скари кренвирши и наденици, хора, които бяха направили съвсем сериозни опити да паркират така автомобилите си, че да ползват седалката вместо столче......
Не искам да превъзнасям нашата гилдия / знаем какви екземпляри се срещат и при нас
/, но смея да твърдя, че поведението ни е доста по-култивирано....
И тъй налегнат от таквиз мисли си меткаше Бат,ви Райко и немаше кълвино и туй то
.......За сметка на това видях ей тоя пич, който ме удостои с честта да го щракна, преди да си отлети по пътя: / гледайте в дясно от камъка и върху него
/:
Видях и ей тая бабалюжка, която благо и кротко си сбираше прашец от жълтурчето:
Постепенно стигнах до заблатена плитчина, разположена в дъното на
първия по-голям залив след стената, която изобилстваше от потопени изсъхнали клонаци... Веднага си казах, че тук няма начин да не се е завъртяла рибка....Внимателно нагазих в меката почва, доколкото ми позволяваха китайските батушки и започнах да подавам около клонаците:
Още на третото подаване нещо се развълнува около мухата и първото огняновско кефалче за годината излезе за фотосесия:
Зарадвах му се много, независимо от скромния размер....То явно тъй е било писано да е днешния риболов.....Продължих да подавам около тия клечоци и след малко корковата убавица отново изчезна в нечия уста. Направих протоколната засечка и.......както казват спинингистите - клонът тръгна
!! Борбата бе напрегната, с неколкократно забиване към клечоците, но щеше да е грехота да се изложа с първата по-сериозна риба за сезона
. След малко красавеца се кротна в ръцете ми / извинявам се за палеца в устата, но така извадих рибата и това бе единствения начин да я контролирам в първия момент /:
Ето и точното място, където взе:
Борбата бе привлякла вниманието на "риболовците", за които ви разказах по-горе....Много внимателно, тържествено и
забележимо хвърлих рибата обратно във водата....Заклевам се, че им чух сърдечните аритмии в тоя момент
!! Продължих да подавам още десетина минути с ясното съзнание, че каквото имаше да става на това място, вече бе станало
!
Събрах такъма и отпраших към Пижото - исках да видя язовира и от към втичалото при село Голема Раковица. След петнадесетина минути бях там:
Кръгчетата, които се виждат на долната снимка са от безброй мухуващи уклейки:
Интересното е, че видях доста средни по размер риби, които обаче подминаваха мухата, без да проявят капка интерес - смених доста мухи, единствения успех бе едно вземане на мравчица:
Душата ми "плачеше" да продължи с риболова, но исках да отида и до гроба на бащата преди празниците, поради което събрах такъма и си тръгнах от този чудесен язовир. Толкова от бат,ви Райко момци!! Ако имате възможност, посетете Огняново, дори и със скромен улов ще останете очаровани от тоя прекрасен водоем!! Поздрави!!!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
. Ей тоя беше най големия
