Здравейте, ще ви запозная с впечатленията ми от първият ми риболов за липан на река Дрина. Решението да отида дойде спонтанно и почти без подготовка на 08 юли потеглих с Лъчо Минев и Вальо.
Сърбия е хубава страна, природата след границата е същата като нашата- планини и поизсъхнала от жегата трева. Към р. Дрина планините стават по-хълмисти, влажността е висока, а тревата вече е свежа и зелена. Сърбите са подредени хора, не видях къща или двор, който да ме подразни. Като цяло имат по-висока материална култура от нас. Държавата ефективно пази и управлява рибните ресурси, а самите риболовци имат богат избор от водни обекти и видове риби. Сръбския митничар като излизахме се похвали, че редовно лови амури по 10 кила на някакакъв язовир. За това как горското стопанство управлява риболова на р. Дрина е показателен факта, че един от забранените методи за риболов, наред с тиролското дръвце е ...булдото! Никой не коментира правилата, а само ги спазва. Бракониерите съзнават, че поемат огромен риск да влязат в затвора и повечето страдат от сърцетуп. Всеки път „рибочувара” се появяваше на реката за да ни провери 15 мин. след като си пристигахме.
Ето компанията:
И съответно от сръбска страна- Младжо, който улови балканската пъстърва с която сме се снимали:
Пъстървата е дълга 60 см, около 3.5 кила, много дебела. Уловена е на двуделен 5-сантиметров воблер "Елез", имитиращ лещанка. Тази риба не е нещо особено за Дрина, като се има в предвид, че наскоро е била уловена една 11- килограмова с дължина 108 см.
Ние обаче, правоверно наблегнахме на риболова на липан с изкуствена муха. Това е много красив и техничен риболов. Има доста условия, които трябва да бъдат спазени, (както има и такива които не зависят от тебе), за да ти се вдигне риба. Трябва да се ориентираш към подходящите участъци за липан. Лидера е около 5 метра, типета 0.15, често се налага да се мята на 20+. Лидера трябва да е разгънат, мухата да е най-отдолу в посока по течението и липана трябва да види първо нея. Вдигне ли ти се риба, може да се каже, че си направил правилно нещата. Това не означава обаче, че ще я закачиш и извадиш. Мухите на които най-много кълве са на 16, 18 и 20-ти номер, а устата й е малка и мека.
Ето първият ми липан под хотел „Отмор на Дрина”:
Вдигаше се на около 40 метра от мен, направо си беше в Босна. Нагазих до ръба на гащеризона за да мога да го достигна с едно отчаяно измахване. За награда, дрънна веднага. Ваденето беше много внимателно и аванса просвирваше отвреме на време докато рибата не се поизмори. Измерихме го- 38 см.
Всички хванахме липани, аз хванах общо четири, като най-много и най-големите улови Лъчо. В последния ден на стената под язовира, той хвана един около 700-800 грама, може би над 40 см. Не можах да го снимам, тъй като апарата беше в него.Станислав Мънков, който дойде с Ицо_ Autumn предишната вечер, също дрънна един добър и изпусна няколко вдигания. Аз тогава изпуснах два много добри- избухаха се в дебелия бързей, без да успея да ги закача. До тая година под стената е било забранено, затова в момента там има рекордни бухалки.
Това са снимки под стената. Играта беше от 04:30 до около 07:30 ч. в тъмницата:
Риболова на Дрина при режима на изпускане, който ние отцелихме, започваше от 04:30 и продължаваше до около 13:30-14:00ч. Като махнем задължителното спускане по местата надолу с колата се събираха около осем часа на ден. След това ходехме на „Врело”-топлата река, дълга само 365 метра, която познавате от предишни репортажи. Там вече има пуснати и японски жълти пъстърви:
Риболова вече е разрешен, но само на муха, без контри на куките и със задължително връщане на рибите. С Вальо ловяхме като пенсионери направо от пейките. Общо за четири дена с него да сме хванали към 25 американки между половин и едно кило. По- успешно се хващаха на нимфа нагоре от вира. Рибите бяха доста дървени и в един от дните ми разказаха играта, като не успях да хвана нито една.
Рибите огъвха на кравай пръчката ми, която е 4 клас.Това са снимки нагоре от вира, ей за такива бичмета ви говоря:
Зверски забиваха на заешка нимфа.
По-надолу, след моста има една старовремска електростанция, която все още бръмчи и под нея едно малко поточе се влива в Дрина, голяма и зелена като Нил. Открих мястото по случайност или както се казва-малка нужда. Като видях, че под мен има едно бичме около педесетарка, изтърчах за въдицата, но беше късно:
Ето ви и още малко разбъркани снимки за красота:
Снимка тип"умножено по 3.14":
Регата- няколко стотин гумени лодки, някой от тях със запалени скари отгоре:
Тука един веселяк си лови от колата:
Темата е безкрайна, може много да се каже още. Например за това, че не е чак толкова скъпо да отиде човек там за четири дена. Дрина е уникална река, сравнително наблизо за наше щастие.
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
