Здравейте приятели, имах огромен проблем с компютъра тия дни, но най-сетне е излекуван, пред мен и мога да седна да ви напиша и да ви пратя няколко снимки, които бих искал да споделя с вас. Прибрах се в Англия защото имах изпит на 4-ти янураи викам си не може ли а го сложат на 1-ви в 8 часа сутринта та да е по-сигурно, че няма да го взема

Както и да е мина изпита че даже и понаписах това онова и имах пред себе си около 7-8 свободни дни. Звъннах няколко телефона и поразпитах къде и как кълве рибата, но поради гоемите студове в Англия не получих много добри отзиви освен от Река Дии където пазача на реката ми каза, че рибите кълвяли добре. Говорим за липан разбира се, защото пъстървата както и в наща мила татковина е забранена. И така купих си билет за река Дии и Град Ланголен и на 6 рано рано сутринта се качих на влака, защото имах доста път и смени с влакове. Ето къде е разположен града
тук
Достигнах на две спирки от града когато влака неочаквано спря и съобщиха че поради лоши атмосферни условия няма да продължим. И така намирах с в някакво селище на около 30 мили от градчето и беше към 1 часа а мен вече ми се ходеше на риба та ми се плачеше !
Помислих какво да направя и реших да питам един таксиметров шофьор колко пари ще ми вземе да ме закара до градчето той ми обяви 40 паунда, на което аз се съгласих защото нямах друг избор а и ми се ловеше риба повече от всичко. Качих се в таксито и се заговорихме с човека. Аз му викам -Тия англичанието са мекушава нация малко сняг да валне и те се спичат! А той ми вика ти от къде си. От България отговарям, при което шофьора на таксито ми каза -ами дай да си говорим на български бе момче ! Наистина много приятна изненада. И двамата се радвахме на случайността да се срещнем в тези обстоятелства и да си поговорим на български. Пристигнахме в градчето и аз побързах да се настаня в хотела който предварително си бях резервирал, и който се намира на брега на реката- и щракнах две бързи снимки от прозореца на хотела
След което се изстрелях на реката. ЗА около час и половина които имах преди да се стъмни напълно успях да хвана 6 липана и 2 балканки. като хванах два липана едновременно лапнали първата и втората нимфа на линията -много се изненадах като видях първия на повърхността уморен а въдицата ми все още се тресеше надолу

Рибите не бяха големи до 30 см. За съжаление обаче фотоапарата ми премръзна и не можах да направя нито една снимка а наистина беше красиво. единствените стъпки по пресния сняг по поляната преди реката бяха моите. Водата беше доста студена времето също. Бях щастлив че миналата година инвестирах в неопренов гащеризон.
На следващия ден станах рано рано -беше още по студено сутринта термометъра показваше -12 градуса. А в някакво близко село бяха измерили температура от - 17 което било рекорд за Уелс. хапнах на бързо и отново на реката. Наистина обаче беше студено. Бреговете на реката бяха замръзнали.
Иначе самата река беше прелестна!
За цял ден риболов имах само 2 удара и хванах и двете риби и двете бяха балканки едната към 35 сантиметра, което беше и най голямата риба която хванах за престоя си в Уелс. А в реката има огромни риби!
Просто рекордно ниските температури явно се отразиха на рибата и активността и определено спадна. Единия ми крак пък премръзна и още е малко изтръпнал но ще се оправи ! ( надявам се ).
Рещих че е време за малко по сериозно екипировка и потърсих от онези торбички които като ги разклатиш и започват да отделят топлина. Намерих и си купих
десетина
Препоръчвам ги горещо на всички колеги определено ме държаха топъл пре следващите два не топли дни.
Ден трети беше обречен. Отидох малко по късно на реката а тя влачеше айберги защото слънцето беше изпекло и образувалия се по брега лед беше започнал да се топи и късове лед се носеха по течението. Всичко замръзваше температурата през деня беше около - 8 градуса и риболова си беше мъка. За цял ден не регистрирах кълване.
Ето как изглеждаше реката на която температурата не бе далеч от нула градуса
Поне ми беше топло !
Последния ден малко отчаян реших да предприема отчаяни мерки ! Реших, че ако отида на реката по рано преди да е изпекло слънцето и преди ледовете да са почнали да плават може пък да успея да хвана някоя риба. Изцепих се на брега рано рано и започнах да замятам. Беше си кучи студ ! Всеки ден гледах да ловя на различно място и този ден тръгнах по реката надолу а не нагоре както правех предишните дни. На едно много перспективно място усетих съвсем вяло почукване и закачих риба. Бях малко изненадан! Устните ми леко се напукаха от появилата се на лицето ми усмивка. Сетих се че не е зле да ги намажа с вазелин. Липанчето не беше голямо но си беше постижение в това студено време.
Може би минута след първата риба извадих втора със същите размери от същото място.
Последвана от трета. Наистина ги бях намерил. Останах на това място около час още но не хванах повече риби, като гооблових максимално прецизно. Реших че не е зле да потърся подобна дупка по реката. Прекарах два часа в търсене но безуспешно. Върнах се на същото място и на второто подаване хванах още един липан.
Направих тази снимка и вече беше станало късно, та тръгнах да си ходя по пътя на обратно. Доволен макар и да не беше най доброто в тези студени условия хванах някакви рибки. А на реката ще се върна пролетта, да видя дали нясой дядо или баба липан не иска да опита нимфите ми.
Понеже не можах, а и нямаше кой да ме снима се самоснимах така -
И понеже не можах да хвана големия липан та рекох поне да го снимам:
Поздрави приятели и много успехи през 2010 година !