Здравейте колеги, ще ви разкажа за излета ни за липан на река Дрина от 20 до 24 октмври- бяхме Лъчо Минев, Ицо, Дани Крилов, Левката и аз. Пътуването беше около 6 часа, но мина неусетно в приказки. Всички бяхме в много добро настроение и имахме увереност че риболова ще бъде добър, както и стана.
Настанихме се във вила „Две липе”, която се намира в близост до реката, точно срещу дървената къщичка на скалата- къщичката излиза в едни от най-популярните снимки на Google (след тези на моста на Дрина).
На тази снимка се вижда как камъните около къщичката са се показали, водата е на нула.
Дрина е голяма река не само според нашите стандарти. При ширина около 130 метра, риболова на липан със суха муха е труден. Липаните не се намират лесно и няма гаранция, че ще се вдигнат...
... започва едно голямо обикаляне.
Преди да ви разкажа за това, ще ви изброя някои от известните места за липан:
Стената при Байна Баща- много популярно място, пълно с трофейни риби. Брега е дълбок и трябва постоянно да се следи водата от стената, тъй като идва бързо.
Луково
Отмор на Дрине- под хотела и надолу
Сплавище- има място за повече хора
Джеда- място за около трима
Плави чамац (синята лодка)- по-нагоре над това място се влива р. Рогачица
Шоле- между двата скобарски вира. Изтичалото на първия вир и втичалото на следващия.
Криви вир - на изтичалото мястото е страхотно, но е за един човек
Споменик – скобарски вир, в изтичалото
Ливадице
Под р. Трешница, в бързея след вилите- изисква се друго разрешително
В четвъртък водата цял ден беше на нула и започна да расте чак към 18:00ч.
Започнахме риболова от Сплавище.
Помятахме малко и се преместихме на "Отмор на Дрине". Там рибите се вдигаха по-добре.
Това в далечината е Левката, докато вади риба.
Продължихме риболова на Плави Чамац, но там водата беше замътена.
Като цяло, рибите не се вдигаха рано сутринта, както беше през юли миналата година. Тогава първите хванати риби увисваха на пръчката още в 04:30 ч. и при тъмно и мъгла, кълването се разбираше само по шума. Сега най-ранните вдигания бяха към 10:00ч., а най-интензивно след 12:00ч. Водата не беше студена, около 14 градуса, но въздуха сутрин беше около 2. Най-много се люпеха дребни еднодневки на около 18 номер с почти същия цвят като на Панега- маслинено зеленикаво телце и светло сиви крилца. Имаше и ручейници на 16 и 14, даже и от големите тип "Годарт Кадис".
Ловихме с мухи "Ред Таг" CDC 18 и 16, Ручейник с черно телце 14, еднодневки 18, 16 и 14 и др.
На тази също имах вдигания и хванати риби:
В петък Дрина отново цял ден беше на нула. Разбира се това означаваше, че не излязохме от нея докато не се стъмни. Забравени бяха сладките планове за боб с пушено на обяд и т.н. Който си носеше сандвичи, оцеля. Това се отрази тежко на вечерите в "Две Липе", където всеки си показа възможностите. Но най- странно гледаха към нашата маса след поръчването на втора бутилка крушова още на половин час след първата.
Този ден сутринта на "Отмор на Дрине" една риба гонеше малките. Гледаш как пръскача плува на водни ски, а след него една бразда прави пльок, пльок... и пръскача изчезва. След като това се повтори, не издържах и сложих най- малкия щукарски стример, който намерих. Рибата изигра на три метра пред мене и взе стримера. Тръгна на дясно като бързия влак и ми изправи ръката преди да се усетя. Беше черна, около 50-60 см. Направо я сочех като с показалка, въдицата ^4 беше равна. Развиках се, че я хванах, посегнах към кепа и разбира се, точно в този момент я изпуснах. Направо ми се дорева. Повече не исках да видя липани този ден. Мислех само за тая риба. Така започна развитието на болеста, която особено се влоши след като разказах за това на един сърбин. Той вика " Тая риба дето си я изпущил, гонила ли е младе?" Казвам: "Гонила". А той се хили и най-невинно вика: "Младица". В тоя момент сякаш ми изпи мозъка със сламка. Два дена съм замятал със щукарката докато ми мине. Така и не се разбра каква е била рибата.
Риби се вдигаха на всички. Лъчо хвана един хубав липан "Хляб Добруджа" 40 см. на Споменик. Ето го:
В събота към 10:30 водата започна да расте. По това време все още ме държеше адреналина и замятах за таймен на втичалото на "Отмор на Дрине". Един сърбин мухар ме заговори за въдицата, хареса я. Каза, че турбините на стената се командват от Белград. Когато застудее и хората набучат печките, веднага се пускат 1,2,3 или и 4-те турбини. Деня обаче се беше стоплил и той беше сигурен, че до два часа ще спрат водата. Така и стана. Ние обаче се спуснахме много надолу, чак до бързея след вливането на река Трешница. Веднага дойдоха рибочувари и се оказа, че това място спада към друг район и се заплаща отделно разрешително. След това решиха да не ни взимат пари, и си отидоха.
Рибите бяха толкова тегави, че си мислех, че шанса да хванеш таймен (рибата на хилядата замятания) и липан е едва ли не равен. По едно време Дани хвана и каза: „Хляб Добруджа“. Беше "кърпел", хванат след, може би, стотина дълги замятания в един дълбок бързей. Измерихме го- 43 сантиметра:
Но това не беше всичко. През този ден даже успяхме да се поспреме за по един-два-три пушени боба с Йеленско пиво, а след това се спряхме на едно страхотно място, наречено Шоле. То представлява преход между два скобарски вира и освен плътния килим от скобари, държеше доста липани.
Изтъняването между вировете е точно тук, при камъните, които се виждат на снимката. Скачаха добри риби.
Ловихме докато се виждаше. Който имаше еднодневки от чисто бяло CDC участваше по-дълго в играта.
На следващия ден, неделя, още сутринта аз и Лъчо бяхме там. Останалите предпочетоха да си починат на кафе и да се приготвят за прибирането. За разлика от предишната вечер, рибите не се показваха. Лъчо им замята много дълго на нимфи- нищо. В краката ни имаше скобари по 2-3 кила, но и те не ни уважиха. Поне на студ се набрахме, та да има за какво да разказваме пред камината.
Слязохме на Криви вир. Там липаните скачаха много навътре. Мястото е удобно за един човек- става дума за изтичалото на един гладък вир, точно преди вира от снимката (Криви).
С много дълги кастове Лъчо успяваше да ги достигне, но разликата в течението му давеше мухата.
Отидохме отново на Споменик. Оставаше ни по-малко от час риболов, преди да си тръгнем. Реката си течеше равно и не се интересуваше от нашите грижи. Там вече имаше един мухар, който беше нагазил и чакаше да се успокоят рибите, за да заметне. Определено в рибилова на липан изчакването, както и правилното подаване, имат голямо значение. В един блог казваха, че това е waiting game- игра на изчакването. Това наистина е така, защото имахме много ситуации, при които знаехме, че замятаме точно през липаните, и те се вдигаха да речем едва на тридесетия път.
На това място имахме няколко скачания на добри риби, но не успяхме да хванем.
С това завърши нашия риболов, и трябваше да си тръгваме за България. Преди това се срещнахме с Младжо, които ни разказа за интересните неща от тази година. Лятото хванал един таймен 25 кила и го държал на въдицата 20 минути и след това му се откачил...вика "нещо ме пререза през корема". Голяма мъка е това. Такъв е риболова. Особено на река като Дрина, на която не знаеш какво може да изкочи.
Поздрави!
