Битката при Неретва
Река Неретва е най-голямата река в източно-адриатическия басейн. Неретва е едно уникално бижу на природата, на световната природа. Реката е била свидетел на много събития, измежду които четвъртата офанзива на нацистка Германия и неините сателити срещу югославските партизани през 1943 година известна още като битката при Неретва или с немското кодово име операция „Fall Weiss”, както и съвсем пресните сражения на югославските войни. Реката е една от най-студените (целогодишно) в света, и уникалните й, все-още непозната за учените, въпреки всичките средства вложени в нейното изучаване в последните години характеристики на водата са я направили и запазили като дом на три различни сладководни сьомговидни реликви, някой от които може би са надживели последната ледникова епоха. От изворите намиращи се в една от двете съставни единици на Босна и Херцеговина - Република Сръбска, до вливането й в Адриатическо море, Неретва, заедно с няколко нейни притоци и специфични блата са дом на Неретвенската Мекоуста Пъстърва (Salmo obtusirostris), на т.нар. Зубатак (Salmo Dentex) и на другата автохтонна пъстървова риба на Неретва, пренесена от Неретва през XX-век в някой словенски реки - Главатицата (Salmo marmoratus - Мармората / Мраморна пъстърва) - на чието име е кръстено село Главатичево, където отседнахме аз и Станислав Мънков - млади мухари, винаги амбицирани за нови преживиявания с единствения вид риба който денем ловим а нощем сънуваме - пъстървата.
Намерението ми да посетя Неретва се зароди преди година и половина когато си купих книгата на Джеймс Просек “Trout of the world” и останах впечатлен от богатството и разнообразието от уникални и автохтонни видове пъстърви в адриатическите държави на балканския полуостров, на един хвърлей от нас. После попаднах на пост на Алекс Иванович в сексилупс за Мекоусните от Неретва, прочетох за рибата и в друга книга на Джеймс Просек както и в още няколко четива. Опитах се преди месец да пиша на Алекс Иванович чрез сексилупс, но той си беше спрял всякакви съобщения към него поради някакви спорове в форума на сексилупс. Един ден преди 3 седмици влязох в фейсбука си и видях че Алекс ме е ад-нал, разменихме си кратка кореспонденция и той ми препоръча къде да отседнем в Главатичево. И така решихме ние със Мънков да запалим джапанките към Босна.
Потеглихме от София на 12 Юли Неделя, и решихме да преспим в Байна Баща и да половим на Дрина на следващия ден. Там се срещнахме с Лъчо Минев и компания, вечеряхме и на другата сутрин тръгнахме към реката, която аз напуснах след 10 минути поради недоспиване и замаяна глава от ракията от предишната вечер. След обяд се забавлавахме с бройлерите на р. Врело, след което пресякохме границата при Байна Баща през Дрина. Когато попитах митничаря от Босненската страна (Република Србска) за пътя покрай реката, той ме прониза със сините си очички и ми каза: "Не, не покрай река, покрай Дрина!!!" и ме накара да осмислия колко е важна и мащабна тази река и колко много кръвопролития тази река е видяла.. непоправими рани, за съжаление.
Към 10:00 местно време пристигнахме в град Кониц, който както всяка Неделя, гъмжеше от млади хора които се разхождаха по улиците, забвлявайки се, под сянката на осветените минарета на джамиите, пръснати из града. Слязохме на един красив осветен мост от османската епоха, ретавриран от Турското правителство, и от 40 метра височина забелязахме няколко пъстърви до един от пилоните. Тръгнахме към селото и след около четиридесет минути пристигнахме, запознахме се с прекрасните ни домакини – семейство Звонич, които вечеряха с младо семейство от Унгария – Балаж и Силвия и техните дъщерички, и се оказа че Балаж е бил на световното в Норвегия , и явно останал с впечатления от Мънков, веднага го позна и седнахме да ядем и да си говорим за Мекоусната пъстърва. Алеск Иванович беше написал в своя пост и в своя блог следното: „This endemic trout specimen is one of a kind, nowhere else found in the world! The “Softy” behaves absolutelly different, comparing to other cousins. Hallmark of this fish is immediate jump after hooking with fighting capabilities equal to steelhead!!!”
Същото беше написал и в сексилупс, и аз нямах причина да не му вярвам. Без да го питаме Балаж ни каза че са му говорили такива неща за мекоусната, но той е смятал че са били преувеличени, но след като миналата година закачил първата си „мека” той се убедил в това в което аз и Мънков се убедихме на следващия ден!
Поспахме добре след изтощаващия път и към десет и половина бяхме на реката под къщата, кристално чиста, “gin-clear” както се изрази Балаж, с невероятен зеленикав цвят, и започнахме да „пецаме”, аз надолу по течението, той нагоре. Аз тръгнах под изпепеляващото слънце и започнах да ловя на суха муха слепешком, като ми се вдигнаха два пъти някакви рибки като пръскачи, стигнах до един огромен вир и на втичалото реших да удавя мухата (паннежка ММ CDC) и да я и пусна на т.нар. “dead-drift” и накрая когато задържах и мухата тръгна да се повдига имах силно придръпване, но без закачка. Видяхме се след час и нещо с Мънков да обядваме, и той имал един удар на нимфа и това бе. Разбрахме от Балаж че играта е рано сутрин на нимфа, с лидери между 6 и 8 метра, а вечер започват да се вдигат сериозно и че на предишния ден, в събота е вряло и кипяло от вдигащи се риби и той бе хванал 40 см. мека!! Той ни предложи да ни заведе на хубаво място и вечерта към шест и нещо бяхме на реката, Балаж тръгна нагоре и с Мънков започнахме да орем под ужасно жаркото слънце, когато изведнъж, хоп! И Мънков закачи риба, която веднага изскочи над водата и му огъна пръчката прилично, прекарвайки повечерто време над водата отколкото под нея, след минута и нещо я кепчоса и естествено това бе първата мека за деня! Изключително красива рибка, само ~20см., но се бореше като луда!!!! Последва друга риба, пак мекоуста, която се откачи, общо взето се оказа истина това че никога не може да си сигурен дали ще я кепчосаш тази риба.. тя просто няма умора! Риболова (естествено само мухарски) е разрешен само с една муха, без контра. Мънков ловеше „à la française” – т.нар. френски метод, с много дълъг лидер, пружиновиден индикатор (после ще пусна пост как се прави и с какво влакно най-вече) и много дълъг типет. Аз ловях с дълъг лидер около 6 метра, но реших да сменя на суха муха и да ловя както се ловят липаните на Дрина надолу по течението, и под един храст покрай брега, където водата беше по-тиха и сенчесто, закачих риба, която след 30 секунди изпуснах, а беше приятна според мен, след което изчаках да се успокоят нещата и отново минах с мухата на същото място, и пак същата работа, взе ми, и се откачи.
Дойдоха пазачите и аз им показах разрешителното си, тръгнах към мястото където ловеше Мънков и там се запознахме с тях. Мънков извади един красив липан и тръгна надолу, аз извадих първата си риба, която се оказа смесица между мека и местна балканка. Лошото беше че си бяхме забравили кеповете и двамата, в резултат на което много риби не бяха извадени. Все пак Армин Звонич даде на Мънков някакъв счупен кеп без дръжка, и той се справяше някак с него. Вече се стъмваше когато горските изкочиха от един храст и ме викнаха да отидя с тях при Мънков, който явно беше закачил нещо сериозно. Заварих го до гърдите във водата със силно изкривена въдица, мъчейки се да извади нещото под водата от храстите, където се бе оплело, за съжаление рибата се откачи, а е била хубава риба, отнесла му е 8 метра аванс за броени секунди надолу по течението, и веднага се забила в храсталака.. умна риба.. която така и не разбрахме каква беше: мека, местна балканка, микс или може би мармората кой знае??
Рибите започнаха да се вдигат яко, майски мухи се люпеха, целите жълти с тъмни крила. Аз бях вързал нимфа и тъкмо задържах та да се вдигне, повдигнах пръчката за да сменя на суха муха и закачих риба, малка двайска мекоусна – първата мека която хванах. За този пръв ден Мънков хвана повече от десет риби, аз четири, като броим само извадените естествено. За съжаление фотоапарата беше само един за двама ни и за това няма много снимки на рибите.
На другия ден беше слаб риболова в сравнение с предишния, но се хванаха рибки. Мънков хвана една 30см Мекоусна но нямаше с какво да я снима. През деня бяхме на рафтинг в каньона на реката и беше много яко! Когато скочих в реката беше толкова студена водата че щях да си повърна пивото! Веверта пецахме но нямаше почти люпене на ММ, следователно и вдигане, но Мънков разбира се изчопли 8-10 риби на нимфа, а аз хванах няколко на суха муха.
На другия ден риболова бе почти толково добър колкото бе първия ден, аз хванах един приличен липан който скачаше като бесен, и бях помислил че е хубава мека, и затова като го пуснах краката ми трепереха и едвам се държах прав. Мънков хвана четири-пет хубави липана и до края на риболова хванахме още риби – мекоусни, смес, липан и местни балканки, като Мънков хвана поне 15 риби, аз 4, като изпуснах още три риби поради липсата на кеп..
Ще оставя Мънков да каже повече за нимфите, сухите мухи бяха на 16 и 14 номер куки -CDC-та, малки емърджъри стил клинкхамер на 18-ки, компарадън и др. ММ, както и удавени CDC-та, на “dead drift” като така кълвят липани най-вече но и меки, а като се опъне линията може да се придръпва и тогава кълват само балканки. Реката не е за всеки, не е комерсиална река тип Рибник, тъй че който иска и се кефи на много и винаги големи балканки, без да споменаваме огромните бройлери дъгови пъстърви не е баш за тук. Тук всичко е все още диво, рибите са диви с едно изключение – преди две години са зарибили бебета балканки които остро се различават от местните и смесените по конвенционалната им окраска. Местните балканки се различават по ситните и често многобройни и наситени малки точки, като последното е още по-изразено при смесиците между мекоусна пстрмка и поточната. Не далече от Главатичево се намира Борачкото езеро където има норвежки център където изучават мекоусната пъстърва и нейния хабитат, като се опитват да я размножат в изкуствени условия, засега – без успех. С цел естествено да я пренесат в техните реки.
Риболовът е труден, а и ние случихме на не много подходящо време за риболова там. Кепът е задължителен и много съжаляваме двамата с Мънков че сме такива будали че да не си вземем кеповете.... Прекарахме си чудесно и незабравимо, и това беше първото ни посещение на тази пленяваща река, уникална по рода си в световен мащаб! Едно изследване (Американско) я е класирало на 3-то място в света след Колорадо и някаква друга река в Тексас (Американци..) В няй-скоро време сме пак там и дано се запази в този си див вид, понеже и там строят вецове и язовири, които слава богу срещнаха силната опозиция от местната власт, население и организации, както и от различни местни, регионални и международни НПО-та и природозащитни организации, благодарение на които най-вероятно, да чукам на дърво, тези планове на ходро-енергииното лоби в страната няма да се състои. О, да – риболовният билет е 30€ на ден, само хвани-пусни, една муха без контра, за три дена е 70€ - ние такъв билет си взехме. Балаж миналата година е хванал 80 сантиметрова Главатица (мармората) на стример със силиконова опашка, тези риби сега не са толкова големи колкото преди войната (най-голямата хваната на Неретва е 28кг. !) и толкова многобройни колкото в Словения, но са там, в дълбоките вирове под камъните и скалните образувания. Меките като цяло бяха в по-спокойните участъци.
Поздрави колеги и приятели! Aко искате и вие да посетите Неретва се свържете с мен или с Мънков за да ви дадем подробна информация за всичко останало.
1943 - Битката при Неретва - този мост е разрушаван два пъти!!
Trout of the world - James Prosek
Главатичево е отбелязано на картата, пътят е Кониц-Главатичево.
Не си мислете че меката е като смес на балканка и липан. Генетични изследвания от Университета в Любляна
показват близката връзка с балканката, но не и с липана.
Това е от зарибените преди около 2 години балканки.
Тази змия, беше изяла ето тази пъстърва:
Кониц:
Сараево:
Сградата на парламента:
Сега:
Преди:
Поздрави!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
За объркването си прав, аз първия ден не бях наясно къде и какво, и въпреки че пъстървите по цял свят си хапват, е хубаво човек по по-непознати места да си вземе гид или да лови с запознат човек за да не преоткриваме топлата вода все пак..
