Здравейте пичове муари!!! Ей, тая пуста работа ша ни вземе здравето

!! Най-накрая остана време и за един репортаж, че от доста време не съм се изявявал

. В съботата довършвам некви безумни домашни задачки и вечерта започвам да кроя велики мухарски планове!! В един момент се сещам, че от близо две години не съм пробвал един любим за мен маршрут - от стената на Панчарево до където издържат карачките

/ обикновено до Гара Искър /. Запалвам се по идеята, още повече, че никога не съм пробвал маршрута с мухарка / имам два пробега с блесните /. Речено - сторено!! Подготвям последната си / засега

/ придобивка, която съм ви представял - 7 фута, 3 клас, билдърско изпълнение и се унасям в сладки сънища, изпълнение с огромни клянове

!!
Ставам сутринта, извеждам пекинеза Теди и оставам очарован от времето - тиха, хладна есенна сутрин, от която направо можеш да се разревеш / особено ако си "мека китка"

/. Грабвам пръчлето и култовата чанта Шекспир

и се меткам на единицата. Там един весел дядо започва да ме разпитва за мухаренето, като компетентно заявява, че заради миналогодишните наводнения са изправили коритото на реката и е безмислено да ходя

. Ентусиазмът ми започва да се изпарява, но както казва народа - око да види, ръка да пипне!!! Слизам и бързо цъфвам на стената - поне от това, което се вижда, не личи да има някаква интервенция по коритото. Ето снимчица на стената / не че е кой знае колко внушителна...../ :
Бърза се сурвам по пътеката и слизам на реката - същата е с кристално чиста вода и поне за мен изненадващо обрасла с водорасли / все пак вече доста захладня /. Започвам да подавам и още на първото по-сериозно успокояване на водата излиза първото клянче:
Денят започва повече от добре

. Пичът си заминава по живо, по здраво, а аз продължавам към следващото перспективно място - железния мост към Герман и разливите около него:
Още на третото хвърляне излиза за фото един дребосък:
Продължавам с див ентусиазъм нататък, защото следва може би най-интересното място по реката, поне според мен, чак до летището!! Става въпрос за един сериозен разлив с дължина около тридесетина - четиридесет метра, дълбочина около 70 - 80 см. / имайте предвид, че Искъра тук си е миниатюрна речица!! /, целият "заграден" с надвиснали дървета:
В кристалната вода мяркам няколко много сериозни риби - около и над 30 санта и сърцето ми спира!!! Сгъвам се на четири и започвам да правя отчаяни опити да подам мухата / не се заблуждавайте от снимката - навсякъде около вас е пълно с паднали дървета и шубраци и единственият начин е ролкаст, който обаче бат,ви Райко не владее в задоволителна степен

/. Бабацковците разбира се усещат новобранската ми подготовка и стратегически се оттеглят при майце си

Независимо от това, в крайна сметка успявам да реализирам една риба, която ще остане в "личният архив" с факта, че е първата ми риба, хваната след ролкаст:
Тук е мястото да вметна, че имах доста резерви спрямо седемфутовите пръчки по принцип - все пак като се "оцъклите" на някоя кариера с такава шибучица и получавате комплекс за малоценност. Същата шибучица обаче е в стихията си точно на такива "тесни" места като тоя "заслон" от дървета и шубраци и "работи" като змей!!!!! Продължавам нататък и стигам до разлива преди бента - едно много интересно място, на което преди години съм заковавал с блесната един 30 см. хубавец!! Тайно се надявам да повторя този успех:

[img]
Подавам точно покрай треволяка покрай брега / добре че съм с дълъг анцуг, че тая тревица направо реже като нож, не знам каква "марка" е ама е много гадна

/. Придвижвам се леко и подавам, но няма никакъв интерес от страна на рибите. Стигам до едно тясно място в основната част на коритото, което се явява своеобразен преход към един страничен разлив:
Забелязвам леко раздвижване на водата в най-тясната част и логично подавам лекинко муицата точно тамка / поздрави на пловдивчани

/. Първият път не щя, но вторият засмука корковата хубавица като за световно. Слад кратка борба бе извадена най-сериозната рибка за деня:
А ето и самият бент - също много интересно място, но не се отчете, може би поради по-сериозната си дълбочина / около метър / рибките не искаха да се вдигат на сухата муха:
Продължих надолу по течението, като с наближаването на Гара Искър рибите стабилно намаляваха като размер, но за сметка на това атакуваха стръвнишки мухата!!! Спрях да снимам, тъй като то си е направо мъчение сам да се оправяш хем с рибата, хем с апарата

. Така около 16.00 бях в района на Дим. Миленков. Събрах такъма и предоволен се отправих към 604. Ей тъй завърши този изключително приятен есенен маршрут!!! Препоръчвам го на всички столични колеги -има хубави места, за разлика от лятото шубраците са поувехнали и придвижването е сравнително леко и приятно!! По груби сметки количеството извадена риба бе в рамките на килограм - килограм и половина, което си е направо отлично постижение за реката!!! Толкова от бат,ви Райко!! Поздрави и лека вечер!!!