Сезонът свърши.Петък е,ранен следобед.Уговорката е в 14,30ч-тръгване.Не сме ходили за кефали от доста време.Вече в колата се чудим в коя посока да замъглим и какво да бъде скапано кафе или изостанал сладолед?Мненията ни съвпадат и се насочваме към с.Динево.Пътьом близваме по една Делта от бензинджийницата и паркираме на моста.Реката е малка,бистра,но с доста повече вода от очакванията ни.Явно точат Тракиец.Спомняме си,че предишни години по това време сме имали разбиващи излети на удавени мухи.Кутията ми за кефал не е обновявана от сума време и се моля да е останала някоя мокра буба.Със сглобени вече оръжия се разделяме и всеки от нас се отправя към някое дащно място.Те местата са си добре само дето,за да стигнеш до водата трябва да се пребориш с всякакви буреняци и храсти.На места те надхвърлят човешки бой и така са се оплели,че те спъват непрекъснато.Това не ме спира и скоро,плувнал в пот и накачен с безбрай семенца и рошави топчета съм в близост до бързея под гьола.Тоя гьол си е трудно достъпен и когато бурените паднат,защото храстите наоколо го опасват непрекъснато.Почиствам се доколкото мога от досадните семенца и усещам,че нещо не съм в кондиция.Кой знае защо свързвам причудливите форми на семенцата с тия на вирусите,които напоследък доста хора натръшкаха.Изхвърлям тези пораженчески мисли от главата си и вързвам като за начало малка цветна джапанка.Колкото да се уверя,че това не е мухата.Упорито сменям няколко броя,но имам атаки само на дребосъци и белурки.Ще речеш ,че реката е ръбена или бомбена скоро.

Тогава решавам да не се мотая повече и след като подменям типета от 7Х на 6Х вързвам опърпана кафява муха,която не прилича на нито едно насекомо.Подавам в бързея пред мен и веднага улавям дребен кефал.Подавам отново и кълването се повтаря,но този път рибката е по-едричка.Неусетно времето се променя,задухва вятър,слънцето се скрива зад облаците и редки капки цопкат във водата.Мислено се моля да не се скапе съвсем времето и подавам в долния край на гьола.Мухата потъва в горния слой вода и от засада изскача едър кефал ,взема я и ми дръпва шнура.Така се е зашил на куката,че докато го откачам ,скапвам мухата съвсем.Подрязвам с нокторезачката висящите перца и без да я плакна от слузта подавам понагоре в гьола.Мухата поема бавно по течението и в този момент зад нея се подава огромна глава и току пред мен я всмуква.Засечка! Прътът се свива ,адреналинът забучава в ушите ми,а рибокът с мощен удар на опашката забива в дълбокото.Като всеки дащен гьол и този има няколко туфи с подводна растителност и батьото веднага се забива в най-близката.Добре,че смених типета.Мухарката ми е трети клас,но това само увеличава кефа от риболова.След 3-4 минути рибокът кортулясва и ми позволява да го придърпам към себе си.Пред мен има метър удавена растителност и аз вдигам бавно със свободната си ръка рибата над нея.Тя е толкоз изтощена,че не трепва и кротко поляга в коша.Едва тогава откачам мухата с доста зор и установявам,че буквално е останала гола и доста се е изкривила при откачането.Вятърът отново се усилва и едри капки дъжд зачукват върху ми.Притъмнява толкоз,че си поглеждам часовника и виждам,че е едва 16часа.Решавам да сменя поне мухата с подобна и намирам една,която е доста по-рошава и читава.Следващите няколко подавания са без индикация.Моля се безмълвно на Господ да отложи дъжда и скоро просветва слънчев лъч пробил облаците.Така и така не кълвена рошавата, я по-добре да си вържа "фаворита".Вързвам го много бавно и го натаманявам доколкото е възможно,за да заприлича на нещо.Импресионизъм....

без да се моткам повече подавам в средата на гьола.Мухата бавно изчезва под повърхността и скоро разбирам,че тя се е превърнала в една много лека нимфа.Намазвам я обилно с течна смазка като преди това я пръскам със силиконова.Когато я подавам отново виждам,че тя се задържа в повърхностния слой,но докога?.Дъждът съвсем спира и вятърът замъгля някъде наоколо.Подавам съвсем в началото на гьола.Той е дълък едва десетина метра.Мухата се закача в последния момент на клонка надвиснала над водата.Язък!С риск да скъсам правя заучен вълнообразен мах и ...мухата кацва във водата.Докато се взирам къде е точно, водата се раздвижда и се показва широко зейнала паст.Втрещен от тоя звяр аз не виждам удар и по интуиция засичам леко.Усещам мощен тласък и върха на пръта се забива във водата.Рибата "ме улавя" и започва да ми разкарва линията където си иска.Тя дори не скача,толкоз е сигурна в силата си,че само маневрира по дъното и от време на време се чува :гльок,гльок и толкоз.Съвсем ми пресъхва устата и се моля поне да видя какво съм уловил. На няколко пъти рибокът намира странични джобове и се забива в тях.Тогава линията спира и аз мога само да я държа натегната и да се моля да не се откачи.Късмета явно е на моя страна ,защото усещам,че вече имам някакъв минимален контрол над животното.Не знам колко време е минало,едва ли е доста,но емоциите си заслужаваха.Помалко,помалко придърпах рибока към брега.Той явно също се поизтощи и когато го довлякъх до тревите,полегна настрани и задиша с широко зейнала уста.Тая риба не мога да я вдигна на повода и затуй с внимателно движение го хванах за " врата".Тежеше
чумата,но нямаше сили да мръдне и без проблем тупна тежко в коша.Трябва да кажа,че се изкриви на сърп,за да влезе.

Веднага преустанових риболова и излязох на по-разчистено място,за да снимам.Носех телефона и сега съжалих,че нямам по-качествен фотоапарат.Времето си беше затюрмено и светлината малка.Както и да е .С лявата си ,чиста от слуз ръка направих две,три снимки без да се старая много,много.Рибите се бяха усеферили и едната се метна върху другата,за да разчупи стереотипа.Ето снимките:
Сега като гледам снимките ,виждам,че рибите не изглеждат чак толкоз големи.По-голямата е претеглих в къщи и кантара покажа 970гр.Хващал съм по-едри кефали,но не и от такова мижаво трудно място.Както и да е .Кефът е важен.Риболовът продължи до около 17часа и хванах още доста риби.Авера също.Едвам прибрахме мухарките и заваля яко.Валя по целия обратен път и ние се радвахме,защото тези дъждове спасяваха реките ни.Вечерта вирусът си показа рогата и сега трети ден пазя къщата и цъкам по клавишите.
Пожелавам на всички колеги-мухари подобни изживявания.Предстои най-хубавия сезон за мухарене на кефал.
Веско