Здравейте пичове муари!! Свърших понеделнишките задачки и сядам със - подчертавам -
мъка на сърцето да ви разкажа каква я свършихме в неделния ден. Обажда ми се в петък съфорумеца Алекс и тъй като човека събота срещу неделя е нощна смяна, се разбираме в неделята в 13.30 часа да се чакаме на Окръжна болница. Ползвам случая да се извиня още веднъж на "Митака 6904", но просто ми е невъзможно и двата дни да съм на риба
. Речено-сторено. Алекс е точен като часовник и с бодра крачка той, негов приятел,аз и сина се отправяме към ТЕЦ-о!!! Стигайки до моста на Абдовица най-сетне с радост установявам, че реката е "легнала" в нормалните си за сезона размери и водата гъмжи от дребни кефали!! Синът ни зарязва тутакси - той си е индивидуалист и винаги се цепи от колектива
, а ние продължаваме към култовия канал. Пътьом виждаме от другата страна на реката мухар пременен като манИкен - очила, ботуши и всичките му мурафети
. Протоколно го поздравявам - той също нас. После синът се заговорил с него и от дума на дума се оказало, че това бил Бат Стан!!
Бат Стане, ако те бях разпознал, щях да преджапам реката, за да стисна ръката на един сериозен мухар!!!!!. Продължаваме с бодра стъпка и цъфваме на канала. Гледката е музика за окото и душата - вода бол, гадната помпа не работи!!! Бързо правиме една снимка с Алекс за поколенията:
Човекът е ентусиазиран безкрайно и ми казва, че иска да дръпне само една рибка!!! Казвам му - ще хванеш бе човек, как няма да хванеш!! Бог ми е свидетел, че никога не съм бил по-сигурен за положителен резултат от това място. Но, както казват старите хора - човек предполага - господ разполага!! Почваме да подаваме в най-перспективните места - бре не ще и не ще!! Най-парадоксалното е, че и самата риба не се вижда, от време на време някой и друг клен, който веднага слиза на дълбокото!! Обиколихме целия канал, обясних на Алекс къде точно да търси хайваните, в интерес на истината човека стриктно и точно изпълняваше съветите ми, но не и не
:
Толкова не ме е било яд от много време - никога не ми дремело дали ще хвана риба или не, никога не съм лъгал за улови и размери, ама такъв мерак струеше от Алекс, че направо ми идваше да намеря отнякъде една риба и да му я закача на мухата
. Както и да е. По едно време около 17.30 излезе направо отвратителен силен страничен вятър, който обезмисли всякакви по-нататъшни опити за мухарене. Разминаваме се със сина, който се появява от реката и казва, че е дръпнал три-четири кленчета. Забираме приятеля на Алекс, който стратегически отмаря на дебела сянка под една върба
, и отпрашваме към реката. Там бат ви Райко дръпва едно клянче на гъсеничка:
След него излиза още едно, което беше толкова голямо
, че не можеше да бъде фиксирано от обектива на апарата. Давам веднага на Алекс такава муха, но при него няма слука и това е. Прибираме такъмите и ги изпращам до 604. Аз оставам да чакам сина, бре маа му стара, един час го няма... Изпускам 4-5 автобуса, става към 20.00 и започвам да се притеснявам - викам си кво стана с туй дяте. Усещам как започва да ми се вдига кръвното
и отпрашвам обратно към реката. Минавам моста и го гледам как обира шнура от водата. Таман се изцепвам - Сине майчин колко време ще те чакам бре... и "портрета" така грамотно започва да размахва шнурето, че ми става драго на сърцето....Оказва се, че ме наблюдавал внимателно какво съм правел миналия път, та и той така...Бре и аз ако можех от гледане толкоз бързо да прихващам....
:
Изтрайвам го още малко и накрая се смрачава съвсем. Подкарвам го и към 21.30 се появяваме посърнали в къщи. Булката ме изглежда кръвнишки и заявява - ей...побърка и детето с тая риба.... За да има мир в къщи, не правя коментари на тази абсолютно погрешна констатация...
. Та това е от мен пичове. Такъв карък отдавна не ме е спохождал, но...такъв е живота, все успехи не може да има, понякога има и провали!! Лека вечер и успешна седмица!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
,
