Здравейте пичове муари!!! Вчера физически ми беше невъзможно да ви докладвам що я свършихме в неделята, ама днес няма мърдане!!! Значи лекичко съм си полегнал в пятницата пред телевизора и по едно време към ту 21.00 дже се ме - то звъни!! Бре, викам си, някоя булка ще да се е затъжила за бат,ви Райко по туй време

!!! Ех,пусти мераци.......!! Вдигам аз и от дума на дума се разбираме с Митака 6904 да нападнем великата река Искър и производните и рано рано сутринта!! В 6.30 Митака ме грабва от Окръжна болница с МПС -то си и след петнайсетина минути вече крачим гордо към едно стратегическо място, което можете да видите на долната снимка:
Уточнявам, че портрета го откри наскоро / повече ходи от тейко си вече /, езерото държи капитални риби - над килограм, но за интересуващите се колеги ще го кажа само на л.с., за да ми е чиста съвестта!! Появяваме се на мястото и започваме да стягаме такъмите. Митака ми се оплаква, че макарата му съвсем е сдала багажа / в смисъл, че колкото и да затяга контрата шпулата си се върти като вентилатор /. Тук само схематично ще вметна на колегите да избягват по принцип макари, чието конструктивно изпълнение на "контрата" е свързано с една кобиличка като скоба - това е възможно най-гадния вариант!!! Веднага можете да познаете това изпълнение дори без да сваляте шпулата - на тези макари "врътката" за контрата е разположена в горната част на корпуса!! Та да си дойдем пак на думата....Ето го Митака как подготвя "оръжието за масово поразяване":
Аз сефтосвам Шекспир Крест Лардж арбор, който го купих заедно с първата си "маркова" пръчка - Сейджа от Алем, та направо ме хвана срам, че ще годиняса на нощната масичка до леглото ми, без да е "видял" шнур и вода!!! Шнура е Партридж Шутинг дистанс ВФ6Ф. Тояжката е ячкия Скот 9 фута,5 клас. Както и очаквах хвърля шнур шестица като "добър ден":
Прави ми впечатление, че езерото е вдигнало нивото си поне с двайсетина сантиметра от първото ми идване, макар че помпата работи на пълни обороти! Заставаме на най-стратегическото място и изчаквайки 4-5 минути показвам на Митака как хайваните патрулират около брега на 5-6 метра разстояние. Оставям го на спокойствие и минавам двайсетина метра по настрани. Към едни шавари забелязвам добри риби, които изпълняват някакъв странен "ритуал" - идват от към шаварите, правят един "заход" и пак си заминават към шавара. Изчаквам поредното кръгче на групата и мухата тип "коркова убавица" кацва на главата на един пич!! Да, ама не!! Не щат и това си е!!! Номерът го повторих поне десетина пъти, смених поне четири мухи, включително и подарените ми от Д-р Косьо, но не и не. Най-накрая, след може би петдесет подавания, един бабачко се излъга:
Връщам се аз при Митака - той няма пипване. Разправя човека - бе виждам ги добичетата, слагам им отгоре ама..... Правя бърз анализ на оперативната обстановка

и с мъка заключавам, че тая няма да я бъде... Викам на Митака - давай братко, излитаме към ряката, там няма начин да не излъжем нещо!!! Тръгваме, а човека вика - абе...поне сефтето да бях направил... От дума на дума разбирам, че става въпрос за сефте риба на мухарка!!!!!!!!!!! Осъзнавам огромната отговорност, лежаща на плещите ми и едничката гънка на сивия компютър започва да прави сложни изчисления за най-перспективните места

!!! Появяваме се на първото вирче и за моя най-голяма радост Митака с първото подаване закача един убавец:
Ей...олекна ми на сърцето!!! Предвижваме се по нататък и на следващото добро място отново с първото подаване Митака пак реализира:
На третото място съм аз на ред:
По едно време много притъмня и решихме благоразумно да приключим риболова. Минаваме покрай неземно красиви гледки

- вече ми олекна на сърцето, че видях най-накрая где е площадката на "чистота Искър", на която се складират балите с боклука

!!! По едно време асфалтовия път се превръща на огромно черно "езеро", което вони нетърпимо на сероводород, което означава че или някакъв канал се излива директно на пътя, или че "езерото" е поне от три - четири месеца и естествено се е превърнало в блато!! След още две-триста метра гледаме една небрежно спряла цистерна, "завряла" маркуча си в някаква шахта, а "уханието" около нея можеше да бъде разпознато само от носител на нобелова награда по химия!!!!! Абе красота, която не мож описа с думи прости!!!!! Какъв европейски съюз, какви пет лева пичове, направо ум не ми го пибера как ще ни вземат такива олигофренясали!!! Както и да е!!! Време е да приключвам тази весела история, че задачките не чакат!!! Поздрави на всички другари - муари!!!!!