“Има един младеж в България..” или
“Какво може да ти се натресе на главата”
Има един младеж в България … Един такъв височък, с широкопола шапка и странна кука забита в нея .Една такава оперена,шарена и космата ..Да се чуди човек какво ли прави там!?… Но не можеш да го сбъркаш!.
Лъчезарната усмивка на любознателното му лице внимателно попива всеки нюанс на казаните /написаните/ думи….
Ако не сте се сетили още …. Все към една река го тегли. Коя ли ?
Започва с буквичката – “Я” - нтра! Е сега познахте!.. Росен е ! Чували сте за него..
Трае ,трае или по-скоро чопли,чопли пък като пусне eдин репортаж.. ,уж такъв спокоен премислен и дозиран.. а всъщност..!?
Ей така с меланхолично настроение “прелиствах” Нета с нарастваща носталгия към току що приключилия риболовен сезон…. и изведнъж..... “ Триумф на стримерите”…Распери , ах, распери, с тяхната непредвидимост...”
Какъв триумф ,какви стримери?!.. Навън ръми, като завинаги .. Напоително и бих казал подтискащо приключващо... а той “Триумф..”! Сякаш навън слънцето се скъсваа да пече и се опитва да разсее всяка нотка песимизъм...
Зачетох се и трите минути, отделени за това сътвориха чудо!... Почти усетих лекото побутване …на Росен, и докато се осъзная, се видях да стискам здраво точно тези опорни точки които ми напомпват порива за успешен риболов..! И то не кога да е !!! Сега .. веднага… ! Речено / помислено/- сторено!
“Рязко дадох газ и включих на 3-та” : Кога, къде ,какво ,колко, жени, деца , другари , провизии, хотел,.Реката бистра ли е !? Ще остане ли такава? , А Мънков .. защо още не отговаря,нали написа...? ... А Боян, ще се изтраят ли два дни ..!?. Да, На Люси майка и е приготвила нещо за на връщане. Трябва и от там да мина...с всичките другари и такъми!.. .. Да.., Дунава е близо .. Имам ли готовност за Голямата река .. Стримери . кога ще ги направя ..Елечето.. Модели .. Имам някакви идеи .., но Распер... Ах тази непредвидима риба.. Големи ли са .. Има ли път ...Моста бил счупен.. Къде е ...? Колата е ниска . Росен там ли ще е? ..Шамана?.. Никакъв не пише..? Обиди ли се този човек за нещо..!? Калин се е наточил, ама много странна му е схемата..потайна с недомлъвки..!?...Да я комбинираме ли, не ли!? Да.. не един, не два въпроса....Но днес е петък.. утре .. километри,вали ,ръми.. Какъв риболов...Хайде пак – анализ на предизвикателните Росенови... снимки. “Видях го” как старателно подбира ...кое да пусне в нета..” Видях” как и се кефи и трепери за да успее с едната ръка да държи агресора /трипера/ а с другата сапунерката..Автор е, няма как... Държим на качеството...Добре! Бистра е....Янтра ,де ! , Било е слънчево..,а. днес не е ..!? Температурата.. ах, да - Прогнозата... на разваляне е.. лошо.. ! Какво пък ,не е за първи път – експеримента... Бояне, реших... ще ходим, но за два дни .Далече е не си струва за по-кратко.. Мънков –а.а..а, най- после потвърди .. Е, сега няма връщане назад..! Готви се .. 4.30 ! Добре ли е !? и да не е , ще тръгнем .!. Не бива да губим и час ... който да ни отдалечи от снимките на Росен...
С такава “Фуга идеарум” уж си легнах , ама как да спиш .. Ново място ,непозната река , нови схеми ,големи риби... Ами поводи , с кой шнур .. Спя и гледам как се сменят цифрите на часовника.. и макар и нощ ,но някакво нервно състояние на полу сън превъртя мъчително часа до ставане .. Имах план още преди лягане.Подготвих всичко и трите часа сън преминаха в многократно премисляне да не забравя нещо важно.. Странно толкова отдавна ходя на риболов, а такова чувство на приятна нервност не ме бяха обземали от години..
Не знаех как да тълкувам това .. не знаех отговора.. ,но скочих...!
Взимам всичко подредено и готово .. Улиците - тихи мокри и пусти.. Къде съм тръгнал.. ах , да обещах..! Не е добре ...тихо ръми и пак така .. като завинаги.. Само да не размъти...
Взимам Боян –необяснимо буден в този ранен час... Изчаках Мънков.. не спал цяла нощ от риболвна тръпка... Защо ли ми гоказа..? Но аз не съм на годинте на Мънков.. Как да си призная!? Боже ,колко ми е познато..!
В сладка приказка за..” Трипери”/както Боян ги нарича расперите / успяхме две неща .. да не усетим дългото пътуване и успешно да приспим младежа Мънков.. Как го прави? Блазе му...?
С трепет стигаме реката и много внимателно се опитвам за не гледам треперещите от вълнение ръце .. и ... изненадващо за себе си предлагам да похапнем...Някак инстинктивно исках да отдалеча момента на директната среща с реката.. Като жива я усетих борбена и строга ,но и някак щедра..Имах усещането ,че нямаше да ни допусне гладни.. Странно...разговаряхме си..! По тъпо предложение не можах да измисля...Реката е пред нас ...а ние ще ядем / все си повтарям ,че яденето е “селска” работа .., а сега!? Тайно си мислех ,че е по-добре да загубим още десетина минути..в началото, преди да сме се потопили в магията на Янтра ,от колкото да излезем от нея в разгара и .
Едвам удържах ..нервните погледи /няма да кажа на кой!/.... уф , нали съм организатор..съчетавам интереси.., но манджата.. важна е../особено за Мънков, макар да не виждам на къде още ще расте / Длъжен съм да предложа...\Калин вече от час е там.Звъним... хванал е ! Бистро !... А ние нервно ядем! О, Боже!...Газ и газ...с половин лъжица в уста ..към реката."Вземи си бирата ,там ще си я допиеш.." /Боян не издържа!/..Ето я величествената гледка от снимките .. Патагония .. Каква Патагония .. това е Янтра!.. Е, моста малко е счупен.... говори за мощ и немирност...В далечината “скубе” ги Калин!.. Трудно се обличам ,все не мога да нацеля крачола.. Всичко ли взех .. къде е ,нали преди малко тук го сложих.. Едвам приготвени .. вървим към брега ...Опитмвам се да нацеля ухото на куката.. в движение ...Не става... ! Нанизах шнура .. оплете се повода .. А”Лъжичката”... къде е? Падна, е... бива ли така .. точно сега.. Трескаво я намирам .. Боян е вече на брега и готов да стратира . Мънков се отправя към дълбините след Боянски ..Така .а..а. щом те натам ,.. аз обратно... По спокойно има място за всички..,по тихо .. но ми “мирише” на риба...Едно такова странно усещане за докосване на девственото вирче.. Тук там виждам леки кръгове от дребосъка...Точно това исках да видя .. активна рибка .. нищо ,че ръми ,нищо ,че сме като космонавнти в тези гортекси и мушами...
Избирам едно тихо ръкавче.. Ей така да проверя.. как стоят нещата.. подавам – нъц.. второ ... нъц... и там някъде в дъното усетих раздвижване .. видя ме животинчето..! Прицелих се и го улучих по муцуната.. яко дръпна ,ама не по расперски някак много плавно и спокойно.. Кленче, разбира се едно такова стреснато е уплашено... Не знаеше ,че не съм распер ,а мухар... Още повече се изненада и опули като с хирургична прецизност освободих пълната му уста от попвата ми лъжика.. ..
Второ подаване – малко по надоло.. и пак кленчета... да да ,ама не....едно такова рязко “забиване”.., а е малка рибката видях я.. Расперче... е викам си .. ще стане работата.. Доближих се тайно.. почти с припълзяване до водовъртежа ,който си бях нарочил още от брега и много внимателно се прицелих на границата с тихата вода.. Така се стреснах.. ,че ми трябваха няколко инути за съвземане ,за да мога що годе да подам прилично втори път.. Цялата струя мигновено след цопването се премести пред очите ми .. Какво беше това животно не видях ,но усетих пълна изненада .. като ”водо-тресение” беше... Добре ,че бях все пак на 3-4 метра разстояние .. да не седна.. Второ подаване .. приблизително пак там.. Сега вече подготвен... засичам.. Йес! Първия Янтренски” трипер” огъва мухарката ..и то така ,че в действията му личи договор с вносителите на мухарки... от една страна да се провери стоката , от друга .. ако е по-калпава – нова!
Изваждам го, горд от свършеното .. А къде ми е "Поповата лъжичка" .. Търся я и я намирам .. в дъното на една огромна паст... Почти пропаднах в нея ..! Замислих се за “Кохера”..ще трябва по-дълъг следващият път..! Поглеждам към Боян и Мънков... Вероятно и те са надърпали вече по нещо... Далече са.. като точки.. Трудно ми бе да позная по поведението.. Наново се подготвям за подаване .. Телефона звъни .. Как всички се сетиха точно сега да се обадят!.. Ама наистина всички..! Добре ,че го вързах иначе да съм го метнал в реката .. / Калин добре се сети в последствие!/..
Продължих да търя расперски места и постепенно да налучквам.. къде са .. Надърпах още три набързо.. ,но взеха да издребняват.. , а отсреща , през бързея ме чакаха надвиснали клони ... Кленско място като “по книга”.. Подавам .. нъц.. пак... пак нъц... Отказах се .. давай надоло... В далечината видях едни щекари , ама оборудвани .. от – до!.. с всичките им салтанати.. Ловяха вероятно .. ,но и хвърляха яко захранки... Минах под тях.. още няколко подавания .. още няколко распера .. ,но пак не бяха от големите.. Върнах се нагоре... Срещам Боян.. изнервен и доволен едновременно.. надърпал щуклета.. ,но втрещен от голямата бяла мряна хваната от един от щекарите .. Чак на другия ден успях да видя скок на такава риба.. Виждал съм го и преди .. във филмите ....за косатките!.. Такова пльосване ,че не бих подал муха в това място поне седмица...
Качихме се заедно нагоре към бента... И тогава стана страшно!!!... Ей ,това Боянския си е машина за риболов... Като застана на едно място до бурната вода ... Абе гледам въдицата трепери.. Сулка ... Второ падаване .. едва се потопи блесничката и въдицата отново се огъна.. и така.. двадесетина пъти!!!... Че после като се запъна едно чудовище... не ще и не ще да излиза... За кеповете знаете .. в колата са !...Ха напред Ха назад .. свири аванса... ,хайде обирай.. пък брега висок .. как да го вдигнеш чудовището.... У лево ,у лево.. и лекинко .лекинко..... Те това ,което виждате на снимката... Е направи Голям шлем, Боянския .. почти до сом го докара... И распер и щука и сулка .. и чудовищни бели мрени... А как фино ги прелъгваше .. като на кино ,казвам ви ,.. единствената изненада бе .. дали този път ще сулка или друго.... а че ще извади в следващите 5 секунди нямаше никакво съмнение... Местните съвсем онемяха... На “техния” гьол... Боаянския направо ги депресира... Не беше изненада , като отидохме на другия ден ,че на това място- Боянското имаше жива композиция -паметник от желаещи да се правят на него...
И така в сладка раздумка и активен риболов усетихме края на деня не по друго , а по нарастващата болка по мускулите ..на ръцете .. Аз лично почти си изпилих единия пръст от рязкото водене на шнура...Трети ден, а още ме боли.... А Мънков вие от глад но дърпа ли дърпа... / призна си ”потом”/..
Казвам ви ,видите ли плъмъчетат в погледа .. превежда се “Расперолов на Янтра”!!!..
Как мина деня.. почти не разбрах.. ,но видях гостоприемството на Бяла .. при толкова места за нощувка и гости... се наложи да тръгнем за Русе...!?.. Голяма тъпня!..Но дори това не ни развали настроението .. ,но леко позакъсняхме.. Бърза вечеря.. и по леглата... Нали утре щяхме да сме отново на педалите...
Този път решихме – щом сме в Русе – чете се Дунав.. Да се пробваме и там... Реката голяма ,рибите също .. що да не опитаме... Речено-сторено... Роската – слушайте сега .. Викам Роска .. решихме да се пробваме на Дунав за няколко часа и ако не върви да се върнем на Янтра.. А той – “Ще дойда .. в колко да се видим..?” Замислих се за миг.. и си спомних ,за тежкия вчерашен ден.. и желанието на Боянски и Мънков да се наспят.. направо си имаше нужда..-“ Какво ще кажеш за осем.”. “А...а..а аз тогава се връщам / от риболов!/... Добре де ще дойда...” !!!.
Така и направихме.. Резултата – Тук там по някое дунавско щукле.. Мънков и Росен не можаха да ги прелъжат със стримерите .. ,но Боянския....,но Боянския.... да казвам ли – 9 щуки от почти едно място .. Е как да не се възхитиш... ! ... и казва : “Мм.м..м.. това място много ми хареса..” Е как няма да ти хареса , нали си носиш рибите с тебе... / където отидеш там са!/ Спирам да коментирам ,че се разстройвам... На татък .. малка дискусия и решихме да върнем на Янтра... Познатата схема Мънков и Боян на бента , аз надоло ,че имах недовърша работа с едни распери от вчера .. А.а..а.. забравих.. там под дърветата ... точно в 2 часа след обяд – бърза серия от 10-тина кефала... средни и големи... Направо започнах от там.. и пак така .. Серия кефали .. и на едно от подаванията.. така забоде в дълбокото ,че се зачудих .. как така щука на “Попова лъжичка” .. Може ли да я прелъже такава мъничка примамка.. Оказа се кефал.. ,но от ония чудовищните... Натисна в бързея .. едвам го удържам.. ,но като се метна в най-бързото течение .. олекна линията изведнъж... Жалко ,не го удържах.. пребори ме..
Хайде пак – няколко распера .... и така .. Дойде и Росен .. пробва любимото място , но явно бяхме хванали “ опашката “ на днешното кълване.. Тук там по някоя рибка ...
Не че Боянския не ги надърпа отново.,пробивайки си път през живата верига на неговото място.... ,но и той отчете по-слабото кълване... Заваля още по-обилно , притъмня и започна да става неприятно за ловене..
Решихме да се прибираме.. полека лека...
Дръпнахме едни благодарности към Росен за любезното му домакинство.. и съжалихме,че малко се разминахме по време.и по чашка... А, забравих да кажа .. с Калин поддържахме гореща връзка почти непрекъсната през двата дни ..Сводката вървеше ,докато не разбрахме ,че се е “удавил”..,барабар с цялата екипировка.. Добре ,че всичко е минало добре.. !!! Колеги,... не ходете сами за риба.. ,знам ,че е най-ефективно... ,но не го правете... ! Калине ,ти беше част от приключението ,но следващият път – при нас , ако трябва и с тайната ти семейна схема!..:-)
Стана дълго ,но приключвам.. На връщане ,почерпих Боянския и Мънков с една маняшка кефалска река – Стара Речка.. Късничко ,но все пак можеше да се добие някакво впечатление за реката..
Пак ръмеше и беше тъмно...
Дръпнахме към София... препълнени с впечатления ,половината още неосъзнати..
Ето така, от един уж неангажиращ Росенов репортаж ,направихме незабравимо приключение по Русенската Патагония...
Благодаря ,Роска, за любезното ти домакинство и за ангажиращата активност, която проявяваш .. Виждам ,че ние лудите не сме сами / сорри за определението../и виждам ,че това е неизлечимо... Така че, краста ли е – ще я чешем...
И внимавай ,Роска със следващия репортаж ,че току виж пак нещо такова ти се случи...!!!
Благодаря на Боянския,Мънков и Калин за споделеното приключение ..В него имаше от всичко и по много...
Малко ми липсваше Шамана.. ,но живот и здраве – следващият път...
Незнам, Роска, дали успях да предам точно впечатленията си от излета... ,но можеш смело да редактираш и добавиш...
И моля, да не ми наричаш мухарката “екстремна”! Няма да си купя 8-ми клас!
/Докато не счупя с някоя риба това с което разполагам...!/
А сега картинки... и поздрави от Д-р Косьо
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
[url]
[/url]
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
