Стария се обади, че нещо го закъсал с крака, и требва да му се помогне на ранчото да приготви 6 / ! / бурета с джибри за онзи процес, който учените наричат "ферментация" а простосмъртните, още от времето на Троя, приемат за доказателство, че Господ ги обича!
Отзовах се мигом, щото и аз душа нося, а тя:
1. Уважава 50 градусовия сливов елексир, приготвен по стара, семейна рецепта;
2. Копнее за възможността да бъде за 2 часа на изстрадалата р. Струма, в участъка под вливането на р. Конска / след Батановци, Пернишко /.
Като един сущи едноок Циклоп / понеже другото ми око гледаше все на североизток, сиреч към реката / отметнах работата и в 14.30 двете ми очи се фокусираха за първи път през тоя ден върху любимите от детството разливи!
Но Боговете, ах тези капризни Богове, които си играят с нас така, както Бербатов си играе с белоруски защитници, се бяха "погрижили" за обстановката- реката по- висока с 30 см., с три идеи по-мътна и с изцяло променени места! Почувствах се излъган и сломен, но в следния миг отправих взор към небесата и ядно ги замерих с Прометеев вопъл:"Защо?! Хората го заслужават, АЗ го заслужавам!!!"
Трябваше ми твърда презентация, едра "мръвка" и търпение. Поднесох и от трите- верния "Cortland Precision ХС", 5 кл., 9 ф. осигури първото, бръмбар на 8-ца с жълт корем спомогна за второто, а за третото отправих молитва към покровителката Хера, и се впуснах в битка.
Но клена , лукаво подучен от Морфей, спеше сякаш и хич го нямаше по разливите- 40 минути и "ни вопъл ни стон!" Е, викам си, зарът е хвърлен- или така, или никак- и почнах да целя дълбоките, буйни места, на границата, в която водата спира своята бясна, пенлива игра и почва да се успокоява / там винаги съм търсел на стръв и блесна по презумцията, че сухата муха, колкото и да е атрактивна, все пак се забелязва адски трудно!/. Ах, Богове, ах Бербатов...?! Шестима войни, всичките охранени и уверени в правотата си да ме предизвикат, с настървението на Хектор, излизащ срещу Ахил, и над 30 см. / с една категорична 40-ка / паднаха в острата сеч- аз се чувствах като Одисей, зърнал внезапно любимата Итака след многогодишно отсъствие!
Хвала на Боговете!!!
И така премина този ден, с две напълно противоположни занимания. Всеки сам за себе си решава- кое от тях е полезно, и кое- приятно.
Аз реших:
И двете са особено полезни!
И двете са особено приятни!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
