Здравейте момци!! Днес направих може би най-вълнуващия си риболов от началото на сезона, но....всичко по реда си!!
Станах много рано - вече не понасям жегите, както преди десет години
, и към 07.00 бях на стената на Панчарево. Послеща ме силен, направо студен вятър, грозно набръчкал повърхността на езерото / то и без туй си е доста гнусно /. Щитът е пуснат максимално и едвам-едвам църцори вода надолу, колкото да не пресъхне реката. Ето и няколко снимки:
Обичайната гледка - затова казвам, че езерото си е гнусничко:
Цел на днешното мухарене е реката, която едвам, едвам се вие между камъните:
Само за протокола - това е върбичката, прораснала в основата на стената. Около нея винаги плътно се държи група от около десетина зашеметяващи риби. Въпросните риби са предизвикателство за владеещите "силовия" кастинг - просто от края на преливника до върбата са около двадесетина метра, а те не са по моите сили:
Отново за протокола - на долната снимка е първия вир, напосредствено под по-малкия преливник на езерото. В него също има няколко страхотни риби, но явно днес не ми беше ден:
"Оръжието на престъплението"
днес е Орвис Суперфайн Типет, 7.5 фута, 3 клас, шнур - фамозния Кортланд Силк ВФ3Ф:
Слизайки от стената и тръгвайки по реката установявам, че отблизо нещата са по-трагични от "високия" изглед - водата едвам-едвам църцори, задушена от слизестите водорасли:
Замислям се дали да не се върна и да се пробвам на язовира, но само като си помисля за тълпите старци и пишман рибари с наредените тояги по брега и тази мисъл ми се изпарява- честно казано предпочитам да не хвана кьораво рибе пред алтернативата да гледам колци за океански риболов, мазни физиономии, цапала, парашути, чалга, бири и т.н. и т.н.
Тръгвам надолу по течението, подавайки вярната коркова убавица на всяко перспективно място. Не след дълго с закача първата рибка:
http://foto.bg/showphoto.php/photo/1131 ... ppuser/820
Ей го дей и ей го и как си заминава пича
:
Продължавам надолу по реката, а тя след последните пороища от преди месец няма нищо общо със старото си състояние. Както ви казвам в клипчето, рибите ме усещат по дишането, водата е бистра, малка, паниката - неописуема
. А местенцата са страхотни:
Въпреки тънката вода успявам да прилъжа още един мъник:
А след малко и един още по-малък
:
Тъкмо започвам да гледам философски на днешния ден и да се самоубеждавам, че контакта с природата е преди всичко, и че в свръхултралайт размерите има красота / поздрави Мунчакис
/, и излизам на един разлив, в който мяркам няколко добри риби да се разхождат под едни надвиснали клони. По-радостното е, че те не ме фиксират. Притаявам се зад едно дърво и давам най-добрия ролкастинг, на който съм способен. Корковата убавица цопва лекичко но с нулев ефект...таман да се върна към мислите си за свръхултралайта
и мухата е засмукана мощно от риба, която въобще не съм видял!!:
http://foto.bg/showphoto.php/photo/1131 ... ppuser/820
Ето отново мястото, от където взе:
Направо от кеф ми се разтрепераха краката. Викам си - е, това е, надолу може и въобще риба да не пипне, мене и тая награда ми стига!!! В интерес на истината повече пипане нямаше. С наближаването към Врана и Дружба все по-често се натъквах на местни субекти с всевъзможни апаратури
и рибата явно беше в тотален пас.
Стигам до моста, по който минават камионите от кариерата и се спирам в размисъл - да отида ли на великия канал. Вече е обяд и слънцето препича гадничко. Като си помисля само за близо километъра ходене сред оная пустош и ми става лошо.....Викам си обаче - маа му стара, дължиш поне малко уважение на мястото, от където ти е личния рекорд бе мискинин!!! Стягам се и тръгвам....след десетина минути пристигам...красотота на туй място е неописуема....всеки път си мисля, че по-зле не може да бъде и в общ линии всеки път
то изглежда по-зле . Хлътвам до дъното на канала и започвам да подавам. За това място принципно ви трябва здраво сърце - просто като видите какви риби се разхождат и изобщо не обръщат внимание на мухите ви е възможно да получите в най-добрия случай аритмия
. Така е и днес. Разхождат си се килограмови цепеници и ич ни ибават корка на бат,ви Райко!! Но аз съм свикнал и знам, че рано или късно някой ще се излъже - е, не от най-големите, но хубав все пак. Последвалото обаче надхвърли и най-смелите ми очаквания - става въпрос за около 12.45 - 13.30, в момента, в който едни тънки облаци скриха слънцето и излезе по-сериозен вятър рибите като че ли пощуряха - започнаха да налитат зверски на мухата и особено на придърпване. Рибите по педя - педя и малко въобще не ги снимах, просто ги откачах бързо и правех следващото подаване. Честно казано нямам спомени да съм правил някога подобен риболов - буквално всяко подаване беше хваната риба, като две от тях - твърде сериозни:
http://foto.bg/showphoto.php/photo/1131 ... ppuser/820
http://foto.bg/showphoto.php/photo/1131 ... ppuser/820
Каналът вреше от обезумяла риба, виждаше се как и най-големите риби плуват нервно напред-назад, но все пак благоразумието надделяваше и не посягаха към мухата. По едно време нещата взеха да стават неконтролируеми - Суперфайна оплескан в слуз, бат,ви Райко и той оплескан до ушите, сърце бие, уши пищят, ръце треперят
, ей, да знаете, че толкова вълнение могат да изживеят само софийски риболовци, свикнали да се радват на една-две риби
. Добре, че дойде края на канала, та се спрях..... Извадих водата, ошмулих половината бутилка, разглобих с мног обич и признание Орвиса и без да се обърна си тръгнах към спирката на 604.....Едва ли някога ще имам подобно преживяване на великия канал, макар че винаги ще се надявам да имам още такива безумни дни!!! Толкова от бат,ви Райко. Поздрави на всички!!!!!!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
. Поздрави и за напред все така да ги дърпаш 
Евала!!Като една приказка за ГОЛЕМИЯТ КЕФ от риболова е.Трепна ми душата като четях и гледах.Само такива излети ти пожелавам.
