vesko написа:
belovarski написа:
...... томошните мухари като ловят с мухарката вместо изкуствена муа, си връзват обикновенна кука и на нея слагат скакалец най често, или някаква друга естествена стръв.
Резултатът бил повече кълване и успех.
Питам се дали е верно и найстина ли е по ефективно....
Папа/Хемингуей/ го е описал в "Реката с две сърца" доста отдавна.Въпреки това си струва да се прочете и сега.
Приятно четене!
За справка виж:Избрани разкази;Световна класика 1973г;Ърнест Хемингуей или други издания на автора.
Веско
Браво!
Много хубав разказ. Малкият Ник е истински троут бум. На днешно време, щеше да лови с мухарка и да ходи с влак за риба.
Миналата година ловя на една от "едните" реки. На дежурният вир съм опънал " жицата" за редовната американка. Американката там се привлича със скоростта на светлината при вида на нещо като нимфа. Виж на суха муха. Малии иска да си като "големите". Едни такива мушета Чичо Док да ги оплете. Та, замятам, ама нещо, като нищо. Капо-капо викам я и си преброих грошовете за релаксация с градуирана напитка. Че капо се не споделя и лесно се не преживява. Та викам, сигурно нема риба, щот некой е минал преди мен и е плячкосал дошаният питомник. Веднага се огледах съмнително за стъпки край вира. Нямаше и нимфи по дървото. Нишана от опънатият стар типет също беше там. Извадих и внимателно зебления чувал. Нито една нима по него или кука с монтаж за стръв, блесна, воблер или всякякви следи от риболов.
А? Що стааа? Дежурните "хрътки" щяха да ме информират за пришълци и стада. Или поне част от стада, формации малки и големи. Или изявени индивидиуалисти с много рано проявени паранормални способности в мухарският риболов.
-Шшшш, да не сте пили неща а ?
- Не бе, не сме. Никой немаше.
Върнах се пак на вира и заметнах отново. От съседният храст изпадна един скакалец върху гор-текса на новият гашеризон само за официални слуачи. Жив реших, да го заметна в реката и да си припомня първата част от детството. Когато
го отнасят невинни мравки и майски бръмбарчета, любовни божи кравички барабар с половинката. Домашната котка, кокошките на съседа и и т.н. Тези са от зелените скакалци, които чоплят апатаично по храстите краи реката. Не мърдат много и само се тъпчат. По същият начин ако паднат във водата и нещо ги "вземе", пак не правят опити за спасение. Важното, че са яли. ЩО не? Една добра тактика.
Малко след падането се появи главата на домашният "любимец" и реши да лапне скакалеца. С бърз и отмерен саблен удар от мухарка заучен от филмите с Джеки Чан прогоних любимеца и спасих клетото скакалче.
Ако беше от пернишки скакаУец в продължителен миг на умиление да съм го върнал с влака и до там.
Аааааа. Заключих твърдо . Искало си е релана работа. Тогава се досетих за онзи себичен клон от флай таинга -реалистик.
Колко продължителни и безсъни нощи се отделят за имитация на опредлени насекоми. До най-малкият анатомичен детайл. Какво нещо само. А ето за какво било. Добре, че че не връзват Уоли бъгари и на реално. Че ще стане страшно. Ми некакви невини скакалци, бръмбари и т.н натъпкани до козирката с безплатни протеини. Поради липса на такива реших другият път просто да не замятам. Понякога рибите не се хранят с това което им се предлага. Дори да е храна от познати и за познати.
На следващите места нямаха това усещане и тази неделя преминаха на зелен сфетофар:
Поздрави и наслука![/img]
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
