„Широко разпространено е мнението, че независимо от сферата на индивидуалната активност персоналната мотивацията на всеки човек е решаващ фактор за успеха в изпълнението на дадена задача. Същевременно, според някои спортни теоритици, съществува риска от така нареченото „прегаряне в боя”, известно още сред коментаторите като „пренавиване”, и имащо крайно отрицателен ефект върху ефективността, изразяващ се в характерно поведение тип „отвързано куче”- а именно- искам всичко, накуп и сега...И в края на краищата резултата обикновено е едно голямо НИЩО!”.
Ето такива псевдо-академични мисли ми минаваха, докато си седях на стола и с редовна прихранка дърпах некой и друг плевел с директния. Нищо не нарушаваше идилията на деня, и бирата приятно ромолеше по хранопровода, и риболова си вървеше, и утре също беше почивен ден... В този момент някъде зад гърба ми се обади кукувица, слагайки точка на съмненията- КУ-КУ, КУ-КУ...Край, бях се пренавил!!!
Защо иначе механично ще оглеждам водната повърхност за „онези” кръгове, защо час по час ще вадя кутията с мухи от джоба, и защо въобще взех мухарката при положение, че на лявата си длан имах 12 шева, и още 20-на под лявата мишница, превързани и дренирани, и те ме опъваха и боляха при всяко завъртане, а известно е, че мухаренето не е като играеш на шах- физически...Ето кръгове...и там пак...и под онова дърво...”Е, това е вече прекалено!”- казах си и разпънах. В края на краищата, пашата обичаше смелите, а за идиотите- предстоеше ми сам да разбера!
Грозни, измъчени хвърляния на близка дистанция, шнура падаше като изсипан от панелка плик с боклуци- накуп, с охкане и скърцане със зъби... Къф кастинг, ква презентация, кво водене, кви 4 лева... И о- чудо!
http://forum.fishing-mania.com/album_mo ... b954b3.jpg
Както каза Вили Вуцов и по друг повод, „Само успехите ще ни вдигнат на крака”!
No pain- no gain! Стената ме зовеше, леки вълни бръчкаха повърхността, дори някакво облаче прикри иначе жаркото слънце, видимостта намаля и захладня... Обходих с поглед Коньовската планина, дъждът идваше като самата съдба- бавно, но неумолимо. Сложих бръмбар на Мустад № 8, с жълт корем, и като несвързано си повтарях заклинанието „дебелото иска дебела мръвка”, замахах като тенесист- на всяко хвърляне- пъшкане!
Вятъра се усили, очевидно имах все по- малко време...При едно от поредните квази-замятания, поривът отвя линията съвсем близо до брега, бръмбара лениво цопна на не повече от 50 см. от камъните...Мощно завихряне го скри от погледа ми, мярна се и тяло.. Очевидно при падането си беше навлязъл под повърхността и рибата го взе невидимо- без кръгове или чмокване- и напълно категорично! Засякох, и клена тръгна към дълбокото- бавно, неотклонно, по права линия и без никакво „треперене” на линията- все едно бях вързал гира, която си потъва напълно обективно, по законите на физиката, с абсолютен непукизъм към моите страсти. Ей, тва „Строфт”-а е друга бира- 0.14, ама издържа! След 15 мин. „ела ми- дойди ми”, Бербатов излезе на пресконференция:
http://forum.fishing-mania.com/album_mo ... 34e28d.jpg
После, естествено, се върна на терена:
http://forum.fishing-mania.com/album_mo ... b9476d.jpg
И тогава заплющя.
.......................................................................................................................................................
Хирургът ме изгледа с одобрение:”Абе много добре зараства, движил си се, както ти казах- за да може през дренажа да изтече кавото има.. „
Пресегнах се към дрехите, и с усмивка му отговорих: „Така е, докторе, чух кукувицата, и я послушах...”
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
