След работа прескочихме до смрачаване на реката. Рибките бяха там и чакаха лакомо. Не бяха големи, но кълвяха често и не оставяха риболовците да скучаят. Пръскачите бяха много атрактивни, опититве им да налапат мухата бяха с висока акробатична стойност, но уви, ниска резултатност... През светлата част от деня, кефалчетата предпочитаха мушици от микропореста гума, а на смрачаване основен интерес предсталяваха седжовете от еленова козина. На един бързей пробвах и метода "чешка нимфа" с дребни мушици, като се хванаха няколко кефалчета на пупа на ручейник и заешка нимфа, а една атракторна нимфа със зелен айс дъбинг съблазни и дребна мренка. Много съм доволен, защото такива вързах в най-различни зелени оттенъци, специално след вчерашното посещение на реката, с цел да имитират водорасло и тайната надежда да примамят някой мренка или скобар, което случайно или не се случи.
Освен това, със задоволство искам да споделя, че бях проверен и от ИАРА. Чаках този момент така, както вдовица очаква репродуктивен орган. Служителят беше много учтив и ме разпита дали съм срещнал бракониери по реката, а после лично слезе надолу да провери, тъй като тези места ги посещавали организирана група мрежари, бял ден да не видят дано...
Аз продължих да хвърлям, докато съвсем спрях да виждам къде е реката, а папатаците и обикновените комари встъпиха във владение. Тогава тичешком се изнеох, преследван от плътна завеса акриди, страстно желаеща да ме лиши от живителните флуиди, циркулиращи в мен, без да знаят, че ги грози смърт от спиртосване. Животът е жесток и си прави жестоки шеги, от което мен обаче кълките не ме сърбят по-малко...
Ето и малко снимки:
_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
