Здравейте .
Казвам се Данчо и ще се опитам да пусна първият си репортаж със снимки.
За този излет,се готвих още от понеделник,когато Кръстю(largo) ми прошепна "някак риболовно"
-В събота се стягай, ще те водя на едно специално място.
И като се почна "та цяла неделя" то не беше муховръз,то не беше смазване на шнурове,гресиране на макари(по 6 пъти) ,то не беше чудо.
И в петък когато минавах (за 20ти път)по моста на Панаира,ми светна- ще си пробвам мухите.
И в 18:00 бях на Марица
Започнах с коркова муха (видях я от radoslav) на второто ми разсеяно подаване засякох е те тоя убавец
И понеже съм абсолютен новобранец с фотото (не,че с мухарката съм по-добър) не съм фокусирал както трябва.Последваха целувки,пожелания,от рода Доведи Баба си,Дядо си,и тн.
И айде в реката, да ги търси де.И си викам тая муха работи, давай другите.Ами дадох ги и кво нищо не разбрах .На всички скачаше,но не се закачаше,"пръскачи,чаушани(демек уклеи)и това беше.
Поне си тренирах кастинга.Към 20:00 си събрах чеиза и айде към колата.А там изненадааа предната гума спаднала или спукана,не знам.
През главата ми минаха хиляда простотии, ама нейсе пуснах пердето и по джанта се прибрах.Трябваше да се стягам за другия ден.
Така се стегнах,че забравих за най-новия шнур cortland WF 5 F floating rocket донесен ми от щатите.На сутринта в 5:30 както се бяхме уговорили с Кръстю(largo) бях на булеварда.В раницата строени чакаха кутийката с шнура,малко бекинг,типет,лидер и най-старата ми макара.Както обикновенно Кръстю не ме изненада и дойде в 6:45
Казах му го "За среща и риболов не се закъснява"А той така
Тръгнахме,по пътя Кръстю вика:
-Ще минем да вземем един мераклия,за мухарлъка,аз съм му взел моята стара "шибучица" и ще го пуснем да се учи.
-От кой бе ,викам аз.
-От кой,от кой,от нас.
Леле изгоря момчето дано не гледа мен.
Та взехме момчето
А той си взел месарка за всеки случай,и Кръстю удари г...за в тавана.
Разгеле разбрахме,се остави я.
До Югово връзвах,бекинги,лидери,типети,абе чудеса.
И тъкмо на време приключих с шнура и се захванах с апарата.
оглед на местноста
Слязохме до най-ниска точка на пътя,до един мост в едно уширение на шосето,накичхме се като Смолянско стрелбище,
и полека,лека,суркайки се по задник,а някой и по корем,стигнахме реката.
Там Кръстю проведе инструктаж.
Под този размер да се пускат обратно,и това също било позата която трябва да се заеме когато паднеш във водата,за да запазиш мухите сухи,това също била позата която трябва да заемеш,под някоя дебела
сянка,когато каталясаш от дърпане на риби от указаният по горе размер.И така,около моста обстановката беше такава.
Заложих на коркова и започнах,с леки цопвания да облавям под надвисналите клони,като се стремях да хвърлям точно на границата,
между ,бързата и тихата вода.Обаче новобранеца ни изпревари
Беше хванал първото си кефалче на бръмбар от микропореста гума.
Ухилен до уши го пусна и тръгна срещу течението някъде нагоре,така и не го видях до края на риболова.После каза че е хванал още.
Кръстю се наби из драките,надолу по течението и аз останах сам около моста.Смених корковата с едно бръмбарче с червен конец на края,защото на корка се обаждаха предимно дребни кефалчета
Излязох на едно доста широко и спокойно място,с надвиснали дървета
прошарено от плитчини и дълбоки места.Спрях и зачаках.
Чаках да видя някакъв знак,я кръгове,я скок,или нещо друго,което да ми подскаже,дали има някой на това перфектно на теория място.
И тогава ги видях едни тъмни сенки,които се движеха тържественно
на границата между сенките,които хвърляха дърветата,и огрените от слънцето плитчини.
А сега бай Йордане ха да те видя сега.Трябваше ми пИрФектно замятане,на около 17-20м.такова дето съм гледал само в Ю ТУБ .
Поех си дълбоко въздух,отпуснах още малко шнур"за всеки случаи".
И размахах Байрона(да не се прави асоциация с бай Йордан,бай дуей,бай рам и други такива)О небеса шнура,новият ми шнур,се носеше във въздуха лек като перце,и аз го управлявях,ако щете вярвайте,имах чувството,че мога да си напиша името с него,такова преживяване, не знам как да го опиша.И сега като пиша,се виждам нагазил до колене в водата,с поглед вперен напред в онова по светло петно.където се мяркат онези тъмни,дълги сенки.Заметнах: Шнура се устреми напред.Остатъка засъска в ръката ми.Лек стоп и бръмбарчето
изпревари края на шнура,помота се малко във въздуха и цоп ,едно съвсем лекичко цоп,колкото да направи три кръгчета във водата,и всичко затихна.Тишината трая точно четири удара на сърцето,след това всичко си дойде на мястото,бръмбара изчезна под водата,засякох
Байрона се огъна,и шнура взе да описва едни дъги,ту към шавара ту към коренищата .
Нямаше начин трябваше да го вадя на водни ски.И извадих те тоя 30см.гладник.
И тогава стана втората греда.Фото угасна не бях заредил батериите.
Маах му байката, докога бе,стига с тия греди,да ама имало още.
След третото,четвъртото замятане бръмбара остана на един клон показал се над водата.Отварям кутията,и третата греда,в кутията същите бръмбърчета,само,че без червеничко на края.И като каза не ща, та стой па гледай.Трескаво сменях мухи,в захлас подавах на най-невероятни места, и нищо,ония си плуват,аз си пляскам,и двете страни се занимаваме с обичайните неща.Викам си,що не отида до Кръстето да даде некоя муха с червенко на края.Тръгвам да го търся
Следващите един два километра бродене из едни хищни коприви,драки,шипки,глогинки на,които единствената,цел в живота беше,да парят,жилят,бодат,дерат всяка част от моето изтерзано и невинно тяло,бяха безумния преход,който направих за да намеря човека,който да ми даде една мухичка с червенко на края.Най-после го открих ,Кръстето де,застанал на един висок
бряг,между два огромни,бодливи,храста и замята на отсрещния бряг на около 20-25м.Зад него една просека с ниски треви колкото да мине шнура с мухата.Замята си човека,турил си един седж с червенко на края,дърпа си едни тупалки 50-60см.па и повече и хич не му пука.
По едно време гледам пръчката му се сгъна яко,викам си те тоя е голям.Верно мноо глям ,докара го до брега,измъкна го от водата,ама нали брега висок,таман го докара до горе,и ония плясна с опашка ибега та се не видя.Кръстее изтърваго ве.Хич да не ти пука Данка,тоя
ми е третия такъв голям,аз не ги ща в тигана,аз искам само да ги хвана.Беше поне кило и половина а бе голям ви казвам.След малко и той скъса последната муха с червенко.С това риболова приключи,
правихме неуспешни опити да търсим в тревата зад него "щото там имало много"ама не би.И той опита с други мухи ама безуспешно.
Та така приключи риболовният ни преди обед много емоции чудна природа,много риби в реката,и много ама много поуки.
Това беше от мене ,дано не съм ви досадил.
ПОЗДРАВИ.