Здравейте момци!! Дойде времето да разкажа и за началото на моята мухарска отпуска, което започна от вече прословутото село Леденик, Велико Търновско / ако някой още не е разбрал къде е де
/. Бахти...то туй село се прочу кат щата Върмонт, дал на света едни от най-великите мухарски пръти в света
.
Още преди да тръгна получих едно - две лични, в които ме предупреждавахте за не съвсем приятния изглед на базата, но вече бях превел капаро и връщане назад нямаше....Па и какво може да стресне сердце муарско.......освен благоверната
Още с пристигането последната, като видя условията, тежко отсече - само две нощувки / плана бе за три /, за да не си тръгна тутакси......В интерес на истината базата иска да се вложат малко пари, за да стане много приятно за отсядане място....Трябва да отбележа, че голям плюс в тия кански жеги бе сериозния каменен градеж, който не даваше никакъв шанс на горещината...Но...както е казал фотографа - стига приказки, дайте фотосите!!
Те го те бат,ви Райко с оружията за масово поразяване
:
След тия героични снимки обаче, както обикновено се оказва по наш,те географски ширини, парата отиде в свирките, юнашкия блясък в очите изчезна и тихо и кротко с благоверната се кютнахме в ресторанта на по-скъпия комплекс "Чифлика". Кат видя мускатова рачия и придобивам мнооого благ поглед:
Майтап, не майтап, от небето се сипеше такъв ужас, че и за секунда не си и помислих да отивам към реката....Това направих чак към 18.30 часа. Като заклет пурист започнах отпуската с Дан Крафт сигначър 3, 8 фута, 2 клас, 4 части. Трябва да отбележа факта, че мааалко посмегчих строгия си поглед върху Рио-то Класик - Бат Данчо, прав си - шнура е въздебеличък, но поне след първите десетина хвърляния се изпъна и не стоеше на пружинка...Въпреки всичко остава с класи под Сайънтифиците, поне според мен.
Не мога да ви кажа точно къде излязох с жената - защурах се из разни трънаци, обилно гарнирани с коприва, но накрая излязох на едно тихо място, очевидно ползвано от ловящи на стръв. Още с първия поглед във водата ми спря сърцето - видях две страхотни риби, които веднага слезнаха в дълбочина и се пуснаха надолу по течението....С треперящи ръце вързах една оса и започнах да правя удивителни за способностите си ролкасти / какво ли не прави мерака
/. Същите веднага дадоха резултат, макар и не този, който търсех:
Отново се залутах из някакви коприви и викам на жената - скъпа, тая нема да я бъде - требе да се нагази у водътъ или тая пущина ще ми изгори белите ноги
. Речено-сторено - ей на, гледайте как пристъпям като кошута, като партизанин към мандра, за да не изплаша рибонаселението
:
Пуристкото ми придвижване и чупката в кръста, ясно видима от последната снимка
, дадоха тутакси високи трудови резултати:
Някъде тъдява нервите на жената свършиха, връчи ми апарата и отпраши да разглежда селото....абе какво ще гледаш, при положение, че имаш на разположение такава река
. Както и да е....продължих да джопкам из топлата вода, като почти всяко хвърляне имах реализирана риба от скромните 20 - 22 сантиметра...нищичко по-сериозно....За сметка на това реката предлагаше вълшебни гледки:
Последната снимка ви показва началото на един участък от ревно, каменно дъно докъдето ви стига погледа...Вече бе станало към 20.00 часа и си рекох да се върна към мястото, на което имах чувството, че се е изтърсило половината Велико Търново да си мие колите...Предположението ми се оказа вярно - тарапаната се бе разотишла, изключая един чичо с ладичка и един младеж с астра....Точно над плочите, във бента улових мааалко по-прилична рибка:
Така завърши първия ден от отпуската...Вечерта....ах, вечерта.......за нея не ми се говори
. В ресторанта - певачка с възвулгарен изглед, едра гръд, сипаничаво лице и гърлест глас....и така до към 5.00 сутринта...добре че бат,ви Райко е стрелян заек и винаги, ама винаги в багажа си носи тапи за уши,
забележете - на великия концерн ЗМ
. На сутринта жената има буреносен изглед...бързо вземам мерки за крехкото международно положение и отиваме във Велико Търново - на кафе и разходка......В тоя хубав град има едно уникатно място - нещо като малко балконче, от което се разкрива шеметен изглед към реката...Два или три пъти съм ходил в старопрестолния град и винаги, ама винаги на въпросното място има тарапана от зрители / Бате Краси, подскажи кое е мястото, със сигурност го знаете /:
Жегата е невероятна и въпреки усилното ми взиране във водата не мога да видя никакво движение на живинка.....
Тук кроя грозни планове за ония две риби, дето видях предишния ден във вира на Леденик:
Връщаме се в Леденик и късния следобед съм в ресторанта да пийна едно кафе, преди да наджопам в реката. Тъкмо съм си пийнал кафето и на входа се разминавам с русоляв мъж, навлечен в гащеризон до гърдите....Викам си, ей...майка....то верно всеки с номера си, ама па в тая жега с тая гума.......Автоматично отбелязвам някакви надписи по колана на кръста - гайдлайн и в един момент се усещам, че това е колега!! Заглеждам се и разпознавам в човека Зиги!! Питам го дали е Зиги и той отговаря утвърдително!! Оказва се, че е дошъл с приятел от Севлиево, мухарят от сутринта по реката и са се отбили за по една бира, преди да продължат с риболова. Разбира се, правим снимка за протокола:
Двамата споделят, че много рано са имали по няколко прилични риби, след което всичко е замряло......Оставям ги да си допият бирата на спокойствие и отпрашвам към реката. Положението е по-зле от предишния ден...просто се усеща, че всяка живинка се мъчи от тоя страшен пек. Успявам да хвана няколко рибки, подавайки буквално в тревите по брега.....Надолу по течението в участъците с плочите засичам Зиги - наслаждавах се десетина минути на стила му на хвърляне - действително човекът умее неща, които съм виждал само по филмчета - много отривист, рязък стил, с непрекъснато ползване на тяги....шапка му свалям на чиляка!!!! Питам го дали и надолу плочите продължават и той ми отговаря утвърдително...Решавам да се върна към вировете и се разделяме със Зиги. Връщането ми обаче не носи никакъв положителен резултат - рибата се е стаила....
Вечерта....ах, вечерта........пак не ми се говори
. Ето тъй преминаха двата ми дни на Леденик - реката ми хареса много, просто трябваше да уцеля и по-хладно време и съм сигурен, че щеше да има по-добри резултати!! В заключение, ето и снимки от по-различна от мухарската гледна точка:
Това е момци за сега от бат,ви Райко!! Поздрави на всички!!!!
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
и гледам 
,чета и гледам,чета и......гледам