В петък вечер се събрахме у Робко на спиритичен сеанс, медитирахме, гледахме в кристалната ми топка, или май беше бутилка

(а после за допълнителна сигурност ходих да гадая и с две топки) и стигнахме до извода, че неделния ден е кармично предопределен и астрално подходящ за риболов, тъй като Сатурн е излязъл от орбитата на Юпитер, а Венера, Марс и Луната се бяха подредили в една линия... Пък може и да са били подредени по друг начин, но медитацията има някои странични ефекти, особено, ако е последвана от други културно и некултурно-масови мероприятия.
В неделя в десет часа се събрахме на спирката, където разбрахме, че нощес били сменили времето - безсрамници...Почакахме рейс към половин час - за пореден път се убеждвам, че градския транспорт е като смъртта, никога не знаеш кога ще дойде... Пристигна неочаквано и ако се бяхме забавили още секунда, щяхме да хванем рейса за Севлиево за задната броня. Той пък с облекчение ни изплю в началото на мъгливия и студен град. Но не мислете, че пътуването мина скучно - тъкмо напротив. Вихрогонът беше пълен с люде в кондиция, които с умиление и на всеуслушание се отдаваха на спомени от повехнала младост и деструктивен битовизъм, които сами по себе си биха родили цяла поредица от теми, ако си бяхме направили психопатологичен форум.
Та както казах, стигнахме в Севлиево и с нетърпение изтичахме на реката, а тя съвсем се стопила съвсем, но пък студена като сърцето на частен съдия изпълнител. Това недвусислено показа левия ми термометър, пардон крак, малко след което осъзнах, че ботушът ми пие вода като смок от заобикалящия го флуид, през някоя невидима дупка. Какво да се прави, вече бях наджапал, та си рекох поне да демонстрирам мъжественост по този нетрадиционен начин, след като не мога по друг. Сложихме по една минималистична джапанчица и започнахме, но скоро стана ясно, че рибките определено предпочитат дребните мокрите мухички и нимфи, които връзвахме отдолу с новозеландска връзка. Бяха малки, но си е радост да хванеш нещо и да прекараш деня извън къщи. Стана ясно, че за пореден път ще практикуваме най-популярната форма на пуризма - т.нар "минимализъм". Но беше приятно, а някой отгоре дори показа, че е ларж и напече слънце, което не, че вдигна градуса, но поне създаде приятна атмосфера. Направи ни впечатление, че в реката има много дребен и среден скобар, на който отделихме подробно внимание, но уви с познат резултат. Мухите минаваха през стадото, но рибите не искаха да ги уважат, а се хранеха активно и се вдигаха към повърхността. С Робко за около час сменихме поне десет вида мокри мухи и нимфи без никакво материално изражение, или поне внимание от другата страна. Имаше няколко сърцеразтърсващи момента, когато се закачаха лакомничета, но бързо ставаше ясно, че са дребни кефалчета, които плуваха в ятото скобари и ни вдъхваха фалшиви надежди, макар и за съвсем кратко. В един момент установих, че като същински Оливър Едуардс съм нанадил три броя на типета, но с това свършваше и цялата прилика между нас.
Тъкмо започнахме с горчивина да си мислим, че ще стане както винаги, и Роската хвана едно скобарче на дребна нимфичка.

Рибата беше закачена съвсем канонично за устата, като направо беше глътнала цялата кука. Но постижението му не може да бъде класифицирано като съвсем велико, защото ловеше с индикатор

, а може и без индикатор да беше, но е естествено да кажа така в сляпата си завист. Сакралния момент е уловен на кадър, като държа да уточня, че роската не е легнал, а специфичното положение на снимката се дължи на калпав "компетент" с "Фотошоп"-а.
Мама му стара, къде ли са Големите?
Помяткахме още, с нови сили, но беше дошло време за следобедна закуска, така че си взехме довиждане с реката и хайде на известното място. Там си хапнахме дежурната номенклатура ястия, дори "случайно" дойдоха едни мадами, които ни изпапкаха папото, изпиха ни пеличнетата и ни взеха шапчиците и други работи, но такъв е живота във всичките му проявления и странност...Но пък ни доставиха по къщите

_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...