Мили приятели, искам да споделя с вас как протече неделния ден за нас с Робко. Като цяло, той беше подчинен на една основна цел - закупуване на по 100 килограма бял пелин, червен пелин, бяло вино и червено вино от специализианото заведение в Павликени. След като твърдо беше решено да се отдаде чест на Бакхус, като допълнение беше включено и кратко посещение на р.Росица, течаща в близост. като цяло, продължителността на цялото мероприятие беше определена на ни повече, ни по-малко от 5 часа. Защо е това темпорално ограничение, ще попитате вие - и с пълно право! Причината е съвсем проста, както и писателят на настоящото скудоумие, които поради нездравата страст да си пъха разни работи в очите, сега си капе на всеки 4 часа три вида капки и два вида мехлеми и разсъждава върху екзестенциални въпроси, свързани със силата на духа и слабостта на човешкото тяло...
Та както казахме, потеглихме в що-годе нормален час, въпреки настояванията на Робко да тръгнем по тъмно, но ако си позволя да използвам предизборния лозунг на една политическа сила, все пак "напавихме разума победител" и потеглихме към 9:30 часа. Изприпках при буса, обилно намазан с всякакви илачи, като по някаква неизвестна причина бях решил освен окото, обилно да си намажа челото и носа. Още с влизането в превозното средство, установих, че вътре има двама пасажера повече, при това от женски пол.
Та както се сещате, пътуването мина много весело, още по-весело пристигнахме, напълнихме багажника с гроздови деривати, дегустурахме ги подобаващо и се отправихме към реката. А там - народ бол. Всички ловят на глист и скубят дребни каракудки, като тук-таме някой измъква дребно кефалче пред завистливите погледи на останалите. Тва, което ме учуди беше, че всички ловяха само с куки, как никой не беше вързал барем един парашут, незнам... Та нагласихме се и ние, дадохме апарата на хронистките и наджапахме в реката който докъдето може. За пореден път Робко ми отправи ехидни подмятания за ползата от ризогащника, докато аз огорчен се плациках на педя вода край брега, като минорното ми настроение се засилваше от меко казано хладната вода, която деликатно пощипваше нежния ми епидермис, през както се оказа пробития ботуш. Но пъ времето беше прекрсно - слънчево, без нито един облак, топло и тихо. Рибките бяха изключително активни - за около час хванах поне 15 рибета - кефалчета по педя и дебели уклейки. Робко прецапа един вир и се настани пред едни клонаци, изпод които изчопли поне двоен брой рибки, между които и някои заслужаващи внимание екземпляри. Но всеки може да лови така, след като зад гърба му няма драки, та може да си развява шнура както си иска. Трябваше да видите поезията в моите действия край крайбрежните драки - не бяха ролкастове, не беше чудо. Рибките вземаха много активно, както казах и не ме оставяха да скучая. Въдичката се представи отлично и се кефех дори на уклейките, които кълвяха стръвно. Най-удачна се оказа мокра муха "дайвинг кадис" в лъскавозелена разцветка. Голям кеф беше да гледаш как кордата рязко се стрелва надолу, или да види вълничката на атаката и да почувстваш подръпването на рибето. Останах много доволен от куките "Кнапек" за мокра муха. Въпреки, че нямаха контра, много добре закачаха рибките и ги задържаха сигурно.
Успехите ни не остахана скрити за останалите посетители на реката, като веднага взе да се шушука за мухи и дори като шрапнели рпехвърчаха няколко болда, зд които като опашки на хвърчило се развяваха някакви подобия на мухи...
Но както става често, когато беше най-голям кеф, Висшият разум реши да пъхне лъжица катран в кацата с меда. Всъщност пъхна бая повече. За броени минути небето се покри с оловносини облаци, задуха много силен вятър и рукна дъжд. Най-интерресно беше, че рибките продължаваха активно да вземат мухите, но не след дълго потопа ни принуди да търсим спасение под една изтърушена автобусбна спирка в близост. Там дойде и един местен субект от малцинствата, със съмнителен вид и промазано сакче, в което изискано в най-добрите традиции на икебаната бяха боднати два олющени телескопа. Той подробно ни обясни какви дебели шарани се въдели в реката и колко вкусни били, но се ловели трудно. На майтап Роската му каза, че значително по-лесно ставало, ако реката се прегради с мрежа, или пък с генератор... Човекът ни изгледа с отващение и процеди "то заради такива като вас не остана риба в реката и научихте и децата да ловят така". Общо взето, не очаквахме да чуем такова нещо в Бяла Черква, още повече от такъв невзрачен човек, та прекарахме останалото време до пристигане на каляската в неловко мълчание. При първото намаляване на дъжда, колегата ни хвърли един последен унищожителен поглед, запали моторетката "Балкан", която изхърка астматично и го понесе поне с 15 километра в час към градчето...
Малко по-късно пристигна и нашето превозно средство, кой знае защо всички се метнахме отзад, заедно с една туба червен пелин и парче пастърма и жизнерадостно потеглихме. За атмосферата на задната седалка, където се бяхме събрали четирима души, можете да придобиете представа, ако сте гледали клипът на Мадона "Мюзик". Най-нещастен беше шофьорът, който не можа да вземе участие в купона и периодично пускаше жалостиви вопли, че догодина щял да си пътува сам. Но това едва ли ще се случи, защото е поел бремето на нашето приятелство и си ни обича. За прибирането и завършека на купона имам смътни спомени, та заради това днес пускам репортаж. А как съм си капал илачите след триумфалното пристигане, съвсем незнам...
Рапорт даден!
"Нефелния "кастинг" на овчарчето Калитко", из цикъла "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!"
"Зададе се облак тъмен..."
Месо-о-о-о-о!
Ох, Боже, Боже, не го научих тоя "Фотошоп"...
"Месарят"
Муата прай борбата!

_________________
Регионален бог
"Деца, боя се зарад вас."
Bate Raiko написа:
...огин да я попари тая пастръва, що светли умове обърка и бастиса.
Мухар - състояние на духа, което няма пряка връзка с реалното ходене за риба...