И така ,продължаваме:
"Само на Риц и на Ханс е известно,кое е започнало първо-скъсяването на пръта,или промяната на стила на кастинг,но е ясно,че едното е довело до другото.
Историята на гида Ханс, на когото омръзнало до смърт да суши шнуровете на гостите на хотела,е известна и се е превърнала в притча.За да ускори процеса,той се помъчил да прави бързи ,"халосни " хвърляния.Със тогавашните пръти това било невъзможно.
Появилите се през 19 век бамбукови пръти били значително по-леки от предшественниците си,изработвани от тежък,твърд орех-Грийнхардт.
хвърлянето със дълъг почти 4 метра орехов прът било мъчение-при замаха назад върха минавал вляво от хвърлящия, а при движението напред-вдясно,описвайки подкова. Халосно,удължаващо хвърляне било невъзможно,и трябвало да покриеш дистанцията до рибата от първи опит. Появата на бамбука била огромен скок напред-макар че деветфутовите въдици все още били тежки, вече могло да се правят халосни,удължаващи хвърляния.Така се родил "английският стил".При него,лакътят е плътно до тялото,движенията са плавни,а шнура се движи във относително една равнина спрямо повърхността.
Но все още до истинските дистанции било далеч. Революцията, която последва ,остава във историята като "австрийски стил",или "стил Гебетсройтер". Ханс решително скъсил пръта, до два метра,което го направило много -по -лек и бърз.При неговият стил пръта е наклонен в страни от хвърлящия,на около 45 градуса. При движението назад,се придава двойна тяга с лявата ръка,а шнура минаваПОД върха на пръта.При движението напред шнура описва парабола и минава ОТГОРЕ НА ВЪРХА. През цялото време показалеца стои ОТГОРЕ на пръта,което при това положение е максимално естествено и ненатоварващо.Китката и при двете движения остава неподвижна. Всичко това довело до възможността да се правят много далечни и бързи хвърляния.
Това било революция. Много години след това се счита, че дължината на пръчката не бива да превишава два метра. "Лудостта "по късите ,бързи пръти стигнала соя апогей през 60-те,когато много майстори,вкл.и Х.Г.,започнали да ползват "тояги",дълги само един метър!! Друг е въпроса,какво е удоволствието от риболов с такъв прът.
Ако само преди 40-тина години се появите на реката със 9-футов прът,е много възможно да ви вземат за суперлимонада,или човек,който не може да хвърля..
Оказало се, че стила,разработен за къси мухарки от бамбук,се оказал подходящ за съвременните карбонови въдици,дълги,но леки и бързи.Разбира се,и днес на Траун може да срещнете човек,размахващ своята двуметрова бърза бамбукова мухарка "Валтер Брунер",направена специално за стила,но болшинството хора ползва дълги въдици..
Да се научи този стил ,е лесно, и човек,започнал да лови така, никога няма да започне да лови "по английски"..
Ханс Гебетсройтер умира на почтена възраст у дома си в Гмунден ,на 13 декември 1986.Той завещава на своя ученик Роман Мозер,на другите си ученици и приятели свято да пазят неговото дело...
Този човек завинаги ще остане в историята, на брега на Траун
Ханс и Томас Пезендорфер,"обезпечават гостите със всичко необходимо ", 1933г.
Астекервер,Траун 1942г. Винаги е имало големи пъстърви на това място..
Чарлз Риц,на езерото Гмунден, със отличен екземпляр езерна пъстърва,1938 година
Жан Лакман, от Париж,-7 килограмова пъстърва НА СУХА МУХА. Време на изваждане-час и половина. Година-1956...
И накрая,нашият герой-Р.Мозер и Ханс Гебетсройтер,1978 година...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
АКО МОЖЕХ ДА НАПРАВЯ ТАКА,ЧЕ НАШИТЕ РЕКИ И ЕЗЕРА ДА СТАНАТ ЧИСТИ,РИБНИ И ЗАЩО НЕ ЗНАМЕНИТИ ,МОЖЕ БИ НЯМАШЕ ДА ОТДАВАМ ТАКОВА ВНИМАНИЕ НА ТАКЪМИТЕ?!?Давам си сметка,че не трябва само да искам отстрани без да участвам в промените и правя каквото мога,но когато отида на р.Банска направо се чудя къде да стъпна,за да не размажа лайната,които са навсякъде/лайна-нарицателно за всички гнусотии за които се сетиш/А миризмите от близките свинарници,паткарници и... направо разбиват иначе не толкоз доброто ми обоняние.Затова и все по-рядко ходя на тая река-само след проливни дъждове и то за ден,два,защото после всичко е по старому.
