Регистриран на: Пет Авг 26, 2005 2:49 pm
Мнения: 5655
Местоположение: София
|
Здравейте молодци!! Ще попитате - абе Бат Райко, какво е туй заглавие, загърби звучния болгарски язик ли, що ли  .
Веднага ви обяснявам - така започва един имейл до господин Дан Байфърд....нооо...нека разкажем събитията, които го предхождаха  !!
Почти не се заглеждам в т.нар. комбо-та поради две основни причини - обикновено те или са някакви тотално неуместни съчетания, направени по-скоро механично, или са вещо направени, но мнооого скъпи  . И в този случай няколко пъти подминавах въпросната обява, без да си направя труда да я отворя, докато накрая го направих....
Комбинацията беше пръчка Дан Байфърд Лимитед Едишън, 7.5 фута, 3 клас, 1.5 унции и макара Мартин 65 с неизвестен шнур....Тъкмо да затворя листинга, когато по-скоро по навик сивото вещество "направи аритметиката", че с тегло 1.5 унции на седем и половина фута може да се похвали само Орвис Типет, който модел имам щастието да притежавам!! Това бе достатъчно, за да се възбуди силно интереса ми към тази оферта  . Веднага предприех рисърч из глобалната мрежа......и веднага рисърч-а удри здраво на камик  .......Бах мааму, въпросния господин беше откривател на мухата "Зонкър Флай" / Zonker fly /, но великото Гугле не показваше никакво отношение на човека към създаването на пръти . Почти се бях отказал, когато в някакъв мухарски форум попаднах на някакъв диалог относно Дан Байфърд и актуалното му местонахождение....Не искам да ви казвам какво ми костваше да открия разменените четири реплики по тая тема   при положение, че страницата представляваше някакъв сбит вариант на темите за ЦЯЛАТА 2008 година и на всичкото отгоре не искаше да покаже кеширана конкретната тема  ...Абе с три думи - гУлемо четене падна :D . В крайна сметка обаче упоритостта ми беше възнаградена!! Цялата тема, както ви подхвърлих вече, представляваше питане от Джони в стил - "абе къде е батко??" - знае ли някой, къде се изгуби Дан Байфърд. Отговорът, и то от жена, бе, че Байфърд си е "бил камшика" в Тайланд и даваше някакъв мейл адрес. Джони благодареше за инфото...И това бе всичко....
Първоначално се отнесох скептично към идеята да напиша на чиляка, и то при положение, че все пак са минали две години от тоя "разговор" във форума, а и нищо не подсказваше, че все пак Джони е успял да "намери" Дан Байфърд в тропически Тайланд....В крайна сметка си рекох - какво пък, за опит пари не вземат, най-много малко загубено време за написването на въпроса...
И такаааа, вече стигнахме до.... Хелоу Мистър Байфърд!  . Мейлът ми съдържаше питане дали наистина някога са правени пръти с неговото име или това е някакво "шменти-капели", както казва Той и давах линк към листинга в Ибей...
Спомням си, че пуснах мейла късно вечерта, към 23.00 часа. На следващия ден с нетърпение отворих пощата си и.......установих очакваното - нямам отговор . Странно нещо е човекът, въпреки ясното осъзнаване, че вероятността за нещо е почти нулева, винаги таи в себе си някаква "езическа" надежда, че може би пък, евентуално, току виж и т.н. и т.н. и му става кофти, когато логиката в крайна сметка победи......На следващия ден отново отворих пощата си, която показваше, че имам едно писмо в кутията.....Както се казва - ЕДНО, но какво \:D/ !!! Пред очите ми беше отговора на Дан Байфърд - отговор, за какъвто не можех и да мечтая, отговор, в който се разказваха истории за неща и хора, които никога не съм си и представял, че ще "чуя"..........Ето и разказаното от Дан Байфърд, което превеждам и представям на вашето внимание с изричното му съгласие и разрешение:
"Здравейте Райко!
Вашият мейл върна у мен лавина от стари спомени. Прътът, за който питате, е направен от малка компания, кято създадох в Стимбоут Спрингс, Колорадо, където живеех през 70-те години на миналия век. Бяхме една от първите компании, които предложи на пазара трети клас такъм. Имайте предвид, че по онова време пети - шести клас бе "точния" клас за пъстървов риболов на суха муха, "четворката" трудно си пробиваше път, а "тройката" бе нещо направо екзотично!! Излишно е да ви казвам, че продажбите бяха доста лимитирани. Започнахме през 1975г., когато една компания за спортни стоки, предложи да направим серия мухарски пръти, които да дистрибутира. Нещата потръгнаха добре, но компанията скоро изпадна в проблеми, които нe можа да реши и излезе от бизнеса....
Правихме за тях пълна гама от фибростъклени и графитни пръти в продължение на 6 години. По същото време аз имах собствен малък магазин в Стимбоут Спрингс и след фалита им продължих да продавам още няколко години готовите пръчки. Всички бланки бяха направени от Дж. Кенеди Фишър малко преди да излязат от бизнеса / Райко, ако не знаете, фамилия Фишър направи първите стикове за голф от карбон през 60-те години, а след това основно рибарски пръти. Т.нар. "глас ферулед" пръти на ЗМ се правеха от Фишър, те правеха бланки за Уинстън, Скот, Харди и други големи имена от бизнеса.....Фамилия Фишър бяха "тайфа" от готини хора, наистина ми липсват..../. Именно в този период, когато се занимавах с мухарките, направих и мухата Зонкър...Между другото, в интернет срещам доста фриволни трактовки за това кога за пръв път съм направил мухата и как точно съм я вързал....
Всъщност колекционирате ли и други неща като макари, стари мухи, копринени шнурове, дървени примамки.......
Аз съм притежател на първата макара, която произведе Чарлтън. Дадох на Джак Чарлтън някои идеи за дизайна на макарата, но по-важното е, че му помогнах в началото, като го свързах с много хора - пишех в списанията, участвах в ТВ фишинг шоута, и се познавах с Лефти Крех, Стю Апте, Боб Попович, Чико Фернандес, Дейв Уитлок и много, много други големи имена.....
Веднъж Джак ме попита кой модел харесвам най-много...Без да се замислям му отговорих - 8500!! Обичам много да ловя в солена вода. В знак на благодарността си Джак ми подари т.нар. "нулева макара" - първият Чарлтън 8500 Сигнатюр сериес със сериен номер само от нули!!
Джак прави отново макари, но с променен дизайн....Преди години ЗМ откупиха правата по оригиналния дизайн, но въобще не почнаха да правят макарата!!!! Джак опита, за съжаление без успех, да си върне правата от ЗМ. Чух, че е направил промени в дизайна и отново произвежда макари. Не съм имал възможността да ползвам новата му макара, но съм сигурен, че е направена отлично!!
Понастоящем живея в Чианг Май, Тайланд, където отворих малка фабрика през 1990г. Произвеждам рачно плетени лидери за големите фирми - Джим Тиини, Умпкуа Федър Мърчантс, ЗМ, Орвис, Кортланд/Климакс, Кабелас и други. Двата най-успешни дизайна са нашия Хикс Бимини Типет и Ре Туистъбъл Хай Уайър байт гардс / "Re-Twistable Hay-Wire" bite guards /. И двата можете да видите в сайта на Орвис.
Надявам се, че съм ви помогнал и ако имате още въпроси за пръчката просто ми пишете - ще дам най-доброто от себе си, за да ви помогна!! Също така ще ви разкажа и други интересни истории за тези велики времена от 70-те години.
Желая ви приятен ден, Дан."
Излишно е да ви казвам, че останах като ударен с мокър парцал....През целия ден отварях мейла на Байфърд, препрочитах го и се удивлявах на това докъде ме доведе един най-обикновен листинг на Ибей......Излишно е да ви казвам, че отговорих на Байфърд веднага, като му благодарих за отделеното време и внимание и поисках разрешението му да публикувам тази история в любимия си форум . И отговорът не закъсня.......
" Здравейте Райко!
Благодаря ви за милите думи. Не се извинявайте за английския си - той всъщност е доста добър. Чувствайте се свободен да публикувате моите писма, аз съм горд, че ги смятате за значими и заслужаващи вниманието на мухарите във Вашата страна България.
Прав сте за това колко бе ценна фамилия Фишър за американската род индустрия, макар че много хора в самите Щати не знаят това!
Израснал съм в Бейкърсфийлд / Калифорния /, само на три часа път от фабриката на Фишър в Лос Анжелис / преди да се преместят в Невада / и съм работил по дизайна на прътите, иновациите и новите идеи съвместно със стария Джо Фишър - прекрасен човек, който ми помогна и повлия извънредно много в тези ранни години, когато навлизах в бизнеса. Когато стария Джо почина, неговия най-голям син - също Джо, пое контрола над компанията. С него бяхме колкото добри приятели, толкова и добри бизнес партньори!! Когато живех в Колорадо през 70-те години на миналия век поканих Джо на риба. Единственият въпрос, който ми зададе бе - има ли около теб дива риба, която да е по-голяма от четири паунда? Малко лековато и прибързано му казах, че има такива риби. Когато Джо пристигна разбрах, че най-голямата риба, която е хващал въобще е била с тегло 4 паунда...Сега въпросът му придоби съвсем друг смисъл...стана "въпрос на живот и смърт "!! Представете си Райко само - да пропътуваш над 1 000 мили от Лос Анжелис до моя дом в Колорадо, за два дни, през безплодната пустиня при температури над 100 / бел. прев. фаренхайтови / градуса!!! Това ясно показваше колко сериозен е Джо, щом е направил този убийствен преход!!
Разбирането колко важно за Джо е хващането на такава дива риба над 4 паунда ме изправи пред смразяващият факт, че съм ДЛЪЖЕН да му намеря такава риба!!!!!!! За щастие имах две скрити карти - голямо, частно ранчо, което бе на наше разположение и новата муха, която бях открил. За няколкото месеца, за които бях изпробвал мухата, същата безотказно "хващаше" големи риби - независимо денем или вечер!
Доброто място за риболов дойде благодарение на моята миналогодишна безплатна помощ за животните за местен приятел - Джим Юст. За отплата той ми даде право да риболовствам в прекрасното му 20 000 акрово ранчо, през което величествено течаха Колорадо и Блу ривър до сливането им при Кремлинг.
Втората ми "скрита карта" бе открития от мен стример Зонкър. На него имах страхотни удари от големи риби.... / следва описание на оригиналния стример, така, както е направен за пръв път от Байфърд, но превода е изключително сложен за мен поради незнанието ми на характерните муховръзки термини и затова го пропускам. При интерес ще го пратя на всеки от вас в оригинален английски вариант /.
В река Колорадо около един голям завой живееше риба, която бе около 27 инча и около седем паунда тежка. Бях я хващал вече два пъти и я бях кръстил Бубарина. Не казах на Джо за Бубарина, но бях наясно, че той трябва да я хване при това свое гостуване!! До момента Джо беше хванал няколко риби по над два паунда и непрекъснато повтаряше, че това е най-вълнуващия му риболов за годината. Време бе да го заведа при Бубарина....Стигнахме до мястото, посочих му го и Джо още с първото подаване идеално подаде стримера точно където трябва. Въобще не се наложи да подава втори път - Бубарина удари толкова здраво Зонкър-а, че се вдигнаха пръски на над пет фута във въздуха и дори и аз се стреснах!!
Джо трепереше като желе, но бе запазил присъствие на духа и криво-ляво контролираше рибата. Теренът бе хлъзгав и Джо не можеше да промени позицията си. Бубарина тръгна надолу по течението и Джо не можеше вече по никакъв начин да я контролира. В един момент по неизвестна причина рибата спря, обърна се срещу течението и просто "легна" на дъното...Джо по никакъв начин не смееше да я помръдне....
Преди много години научих един трик от стар ловец на стилхеди. Когато стилхеда започне да се уморява, той излиза от основното течение, "търси" по-слабо течение и "ляга" пред тебе. Ако ти не направиш нещо, каквото и да било, то рибата си почива, събира сили, съвзема се, отново тръгва и вече нищо не може да ти помогне.....В крайна сметка всичко е въпрос на време - ако не направиш нещо, тя рано или късно ще си "отиде". Шансът ти е именно в този момент...да направиш нещо, за да спечелиш битката!! Това което трябва да направиш е просто да "извлачиш" рибата до теб...Казах на стария майстор, че е луд, но въпреки това опитах...и се получи!!!!
Та техниката е следната - когато имате риба, която е "легнала" пред вас, просто насочете върха на пръта точно към рибата, потопете го под водата и просто бавно почнете да навивате линията на макарата....В 99 от 100 случая уморените рибит плуват бавно към вас чак докато стигнат до обхвата на ръката ви или на кепа.
Казах на Джо да направи това нещо и той ме погледна невярващо...но въпреки това го направи и я улови!!! Измерването показа 27 инча и 1/4 и тегло от 7 паунда и 4 унции.
Никога не казах на Джо, че "познавам" тази риба и го оставих да повярва, че ми е дал урок на собствения ми терен...разбира се, той бе голям джентълмен, за да каже подобно нещо, макар че този триумф си личеше в погледа му........
Както и да е, важното бе щастието на Джо, а аз никога не бях го виждал по-щастлив!!!!
Ето такива приключения съм имал с Джо Фишър!!
Поздрави, Дан.
Надявам се, че историята с Бубарина ви хареса.......И сега, нека видим и комбото, което вчера пристигна благополучно на родна земя, а днес бе сефтосано на Пънча / за съжаление, без резултат /:
Първи впечатления....страхотна, бавна акция, вижда се от снимките колко сериозно е провисването по цялата дължина на пръчката, рол-каст способности като за световно, много, много лека / понеделнишки "заминава" на везната /, чудесно вързана с червен конец....пожелавам всекиму да се докосне до подобна красота!!! Поздрави на всички!!!!
П.С.: Защото обещах на г-н Байфърд, че ще му дам линк към репортажа за представянето на пръчката, от който той няма да разбере нищо, накрая ще му драсна два реда на английски :
Hello Mr. Byford! This is the reportage and pictures, for which i mentioned . Please, accept best wishes from all bulgarian fly fishermen! Best regards, Rayko Zagorov.
_________________
Уважавайте мнението на колегите, за да има мир и разбирателство във форума!!!
"Нека не гледаме миджа в чуждото око, а стримера в собственото си..." написа Мунчо!!
Последна промяна Bate Raiko на Нед Мар 28, 2010 10:24 am, променена общо 6 пъти
|
|
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
и пред двама ви!!!
