На вниманието на
Г-н Явор Недев
Изпълнителен
Директор на ИАРА
ОТКРИТО ПИСМО
Уважаеми г-н Недев,
повод за настоящото писмо е заявеното от Изпълнителната Агенция по Рибарство и Аквакултури желание за изменения в ЗРА и намерението Ви те да бъдат осъществени след диалог с всички субекти, чиято дейност зависи от разпоредбите на този закон .Приветстваме горещо подобен подход, тъй като смятаме,че опитът на обикновените риболовци в опазването на силно намаляващите рибни запаси у нас би могъл да бъде от полза .
В сега действащия Закон за Рибарството и Аквакултурите (ЗРА) е заложена достатъчно надеждна законова база за борба с незаконния улов на риба и водни организми и измененията, които са необходими според нас, са сравнително малко на брой и касаят конкретни мерки за подобряване на охраната, контрола и зарибяването на водните обекти по чл.3,ал.1,т.1,2 и 3 .
1. В чл.11,ал.1 от Закона се залага правото на риболовците-любители да се сдружават, а в чл.15а,ал.1 се създава възможността те да стопанисват водни обекти във вътрешността на страната, като се грижат за опазването и обогатяването на рибните запаси в тях . В следващата алинея на този член (ал.2) се определя правото на стопанисващото сдружение да изисква от желаещите да практикуват риболов в съответния воден обект членска карта на сдружението. Световната практика в такива случаи е малко по-различна : в стопанисваните обекти е възможно да се лови след заплащане на дневна такса, срещу която любителя-риболовец получава дневно разрешително за риболов в точно указан участък от водния обект .По този начин средствата се събират и разпределят за опазването и обогатяването на ресурсите на конкретния обект, което според нас е по-правилен подход, доколкото „всеобхватните” члеснки карти нямат никакъв „местен” стимулиращ ефект ! При подобна практика на набиране на средства за охрана и стопанисване сдруженията биха могли да повишат привлекателността на водните обекти и зоните около тях, което би предизвикало нарастващ интерес към обектите. Не на последно място това би генерирало достатъчно средства за зарибителни мероприятия в съответните обекти и би освободило част от предвидените в чл.53 на Закона средства и би ги пренасочило за поддържане на запасите в други зони, в които резултатите са по-слаби .
2. Друг важен проблем е свързан с охраната на обекти стопанисвани от доброволните сдръжения. Според чл.54а,ал.2 на Закона контрола в тези обекти се осъществява от риболовни надзиратели, чиито списък и зони на действие се определят „ежегодно” от Изпълнителния директор на ИАРА по предложение на сдруженията. На практика това означава, че ако в даден обект контролът и охраната на рибните ресурси са на незадоволително ниво, сдружението може да стигне до смяна на надзираващите само след разрешение от директора година по-късно, което в никакъв случай не е гъвкава система на работа...Добре би било да се помисли върху една евентуална лицензионна система на охранителните структури, която би могла да осигури по-навременни корекции или прекратяване на работата на последните, както и за вариант за самоохрана на съответното сдружение.
3. Следващият проблем върху който бихме желали да се спрем е заложен в чл.24, ал 5 от Закона, в която се определя, че риболов на пъстървови риби може да се извършва само в светлата част от денонощието, НО в събота, неделя и празничните дни, извън времето на забраната за риболов на пъстървови риби по чл.32,ал.1. Ограничаването на риболова на практика спира достъпа на добросъвестните риболовци до реките, но не и на бракониерите, които нерядко остават незабелязани от служителите на ИАРА поради обема и характера на риболовните територии. Промяна в посока разрешаване на риболова на пъстървови риби ежедневно само би допринесло за по-надеждно разкриване на нарушителите, тъй като в последно време броят на добросъвестните риболовци расте, а с него расте и нетърпимостта към нарушителите на закона ! Желаещите да нарушават закона подобно ограничение няма да спре, то само предпоставя условия за корупция .
4. Може да се помисли за промени ограничаващи броя на задържаните след риболов пъстървови риби или дори за забрана на задържането на такива, каквато практика има в редица европейски страни с намаляващи естествени популации на такива риби . При това положение целогодишните забрани могат да се свеждат до такива за задържане на пъстървови риби в указаните участъци, а не за ловенето им! Присъствието на добросъвестни риболовци целогодишни е най-сериозната гаранция за навременно информиране за нарушенията, разкриването им и налагането на наказание на виновните. Досегашната практика показва, че забраната не само не спира нарушителите, но отсъствието на добронамерени свидетели изкушава и контролните органи да участват в схемите по унищожаване на рибните ресурси ...
Именно затова следва сериозно да се помисли върху статута на реки като Струма,Елешница, Треклянска, Места, Искър, Марица, Златна Панега,Нишава, Ерма, Вит, Осъм, Девинска, Арда и др., в които са налице условия за устойчиво възпроизводство на пъстървовите риби и налагане на целогодишни забрани върху задържането на рибата от тях .
5. Административно-наказателните разпоредби на Закона са обхванали почти изцяло различните форми на зловредна дейност, но смятаме че тези от тях отнасящи се до нарушенията на чл.35 следва да бъдат завишени, поради изключителната вреда, която подобен род нарушения нанасят на водните обитатели .Неприлагането на мерките от чл.44а,44б и 44в също води до тежки вреди върху рибните запаси и следва да води до още по-сериозни санкции за нарушителите от сега съществуващите .
Ние естествено разбираме, че само усилията на служителите на ИАРА не биха били достатъчни за справяне с проблемите по опазване и увеличаване на рибните запаси у нас, особено на пъстървовите такива . Необходимо е ежедневно тясно сътрудничество на всички заинтересовани субекти : администрация – стопански риболовци – любители-риболовци, за да не допуснем случващото се досега съсипване на водния свят у нас да продължи да бъде обикновен елемент от всекидневието, приеман с равнодушие от всички.
Със задоволство отчитаме активизирането на ИАРА в борбата с нарушителите в последните месеци и искрено се надяваме това да продължи с пълна сила и занапред. Ще се радваме да изградите по-активни форми за обмен на инфомацията с нас – било чрез Интернет, било чрез други средства за комуникация, както и на изграждане на интерактивни регистри на разрешителните за риболов, мероприятията на ИАРА по Националната стратегия и отчетите за тях и т.н.
Бихме се радвали нашето мнение да бъде взето впредвид при изготвянето на проекта на ЗИЗРА, както и на ползотворно и задълбочаващо се сътрудничество със служителите от ръководената от Вас Агенция.
С уважение :група несдружени любители-риболовци
Копие от това писмо е публикувано на страниците на :
www.forums.akulata.com
София, 23.03.2120г.
-------------------------------------------------------------------------------
Просто един вариант ! Прочетете го и помислете за забележки или добажки.
Съжалявам, че се забавих толкова и се извинявам искрено на всички!
Пишещите и в други форуми мигат да го постват там за доработка - резултатите ще ви моля да върнете пак в тая тема - нямаме много време, най-късно в сряда трябва да го изпратим ...
Успех и до скоро ...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
