Вчера въобще нямах намерения да ходя на риба.Обаче моя приятел почиваше щото е даскал.Звънна ми къде десет и ми вкара мухата.
Колко му трябва на човек?По тройка кебапченца,едно шуменско,малко хлебец и неизменния вадънлък съпътстствуващ всеки средностатистически мухар.
В един и петнейсет вече порехме нажежения въздух с протегнати от колата ръце.Стигнахме бърже,за да не изстинат кебапчетата и да се стопли бирата.
Язовирът беше чуден,въздухът трептеше от жаркото слънце и отвсякъде се чуваха птичи песни и жужене на насекоми.
Хапнахме и пийнахме седнали на стената на язовира.После се отправихме към устието и ръкавите около него.Все още рибите се въртяха там макар мръстенето беше към своя край.Язовирът беше арендован и риболовът в него забранен целогодишно.Но нас ни пускаха,защото ловим с мухарки кефал и белурка,които според арендатора подяждаха шараните.
Моя приятел остана в началото на един ръкав,а аз влязох в гората обрасла цялото устие.Бреговете на този водоем бяха стръмни и покрити с дъб,габер и всевъзможен подлес.Подаванията с мухарка бяха или с ролкаст или изстрелване на мухата като с прашка.
Аз пристъпвах внимателно и гледах как под мен се разкарваха групи кефалчета.Общо взето дребни,около 20-25 см.Тук,там някой хубавец пореше водата зает с негови си работи.На едно малко заливче,пълно с нападали във водата дървета и клони видях как от един залят върбалак се измъкна дълго тъмно торпедо.
Плуваше на около десет сантиметра под водата и когато мина под мен видях,че е кефал!!!Адреналина ми скочи,но аз продължих към устието.Исках да огледам цялата брегова ивица и после да риболовствам.В самото устие се гонеха предимно дребни риби.Не видях нищо по-едро.Батьовците си бяха заплюли стратегическите места и си ги пазеха ревностно от малчуганите.Постоях десетина минути в устието,колкото да ми мине потта и със приготвена линия се запромъквах обратно.Много бавно слязох близо до заливчето.Въпреки старанието ми рибките се разбягаха,но скоро започнаха да се връщат.Аз не мърдах и се оглеждах за едра риба.Не исках да подавам мухата докато не видя някой красавец.Мястото беше такова,че едва ли щях да имам възможност да подам повече отведнъж.Мухата ми беше малка оранжева джапанка с оскъдно перо,вързана на кука 14.Типетът 5Х на Харди.Бях го сменил токущо.Мухарката беше стъклопластов чешки Шекспир,който си бях реновирал сам.
След няколко дълги минути на криене зад едно дъбче видях вляво под върбалака да плува царствено едра кефалюга!
Около нея щъкаха дребни кефлета,но тя въобще не им обръщаше внимание.Пулсът ми се ускори и приготвен зачаках рибата да се разходи и към мен.Тя обаче нямаше подобни мераци и си връткаше кръгчета под залетите клони на върбата.Явно знаеше,че там си е рахат и няма неприятности.Колкото и да не исках разбрах,че ще трябва да подавам към нея,а не пред себе си.Под краката ми лежеше под водата потопен дънер,който едва се забелязваше с поляризационните очила.Арендаторите бяха нарязали и потопили доста цели дървета в устието заради местните рибари.
Притеснявах се,че отдолу има много клони,които не виждам.С много бавни движения слязох по-надолу и започнах да подавам към потопената върбичка.Мухата ми цопна далеч от рибока и веднага провокира дребосъците,но аз не засякох.Знаех,че само ще го изплаша,ако хвана някой дребен кефал.Кефалюгата явно усети,че нещо е активирало пуберите и реши да хвърли едно око.С много плаван и бавен заход ,подобно на трансатлантически лайнер тя започна да захожда към гюрултията.Аз бях като вкаменен,пот замъгли очилата ми,а дребни досадни мушици искаха на всяка цена да влязат в очите и ушите ми.Рибокът се приближаваше цяла вечност.Когато прицених,че е момента подадох с един мах съвсем леко мухата.Тя уцели надвиснало клонче и....падна с малко закъснение зад главището на рибата.Веднага са спуснаха два мъника,но рибока леко врътна глава и те си плюха на петите.Не мърдах.Мухата леко потъна и остана там.Кефалюгата зави обратно ,при което се потопи и когато бях решил,че съм пропуснал шанса си видях как от дълбокото изплува едрата глава на рибата.С най-спокойното в рибешкия свят движение тя отвори огромна уста и пое нежно мухата.Няколко микро- секунди и засякох!Йес! мухата се заби и рибата тръсна глава.Дозасякох с блеснали очи и кефала разбра,че е уловен! Той впрегна всичките си сили и мощно се гмурна в дълбокото.Върхът на стъклото го последва,но аз знаех,че не трябва да му давам много свобода под водата.Кой знае каква гора от потопени клони беше отдолу?!?Рибата си я биваше.На няколко пъти я вдигах,за да глътне въздух и тя отново забиваше към дъното.Трескаво оглеждах стръмния бряг,на който едва се крепях забил краищата на ботушите.Къде аджеба щях да изкарам туй чудовище???Без кеп,без чужда помощ !!!Нямаше удобно място и знаех,че ако го докарам до брега и реша да го изтегля веднага ще скъса на твърдото.Няколко дълги минути се борихме за надмощие.Бях наясно вече,че ще трябва да го уморя здравата,за да не тръсне с глава когато го приближа до брега.Единствения възможен начин да надвия този достоен противник беше да се пробвам да го хвана зад врата,там където свършваха хрилните капаци.С тази вече узряла в главата ми стратегия започнах да придърпвам с мухарката рибока към една лека чупка в бреговата линия.Там беше изникнало младо дърво и беше образувало лека ямка по-малка от главището на рибата.
Кефалюгата започна да сваля гарда.Вече можех да я докарам където исках.Само голямото и тегло и леки помахвания с опашка ми пречеха.Клекнал,протегнах лявата си ръка и с дясната направлявах рибата към финиша.Тя нямаше повече сили и кротко следваше натегнатата линия.Мухата беше яко закачена в единия край на устата и.Щом рибата докосна брега я сграбчих там където се бях прицелил!
Тя веднага даде отпор,но успях да я притисна към твърдия бряг и забих пръсти зад хрилете и.Усетил вкуса на победата,ушилен до уши я вдигнах гордо от водата и само с една ръка насмотах на кълбо свободната линия.После взех захвърлената на земята мухарка и бързо се заизкачвах към пътечката.Едвам излязох от гъсталака.Бях объркал в еуфорията пътеката,която и без това тук,там изчезваше.
Излязох на полянка без дървета и хвърлих рибока на тревата.Той кривеше учудено очи и дишаше с огромната си уста.Снимах го с телефона.Сега видях,че има белези около опашката.Или бяха от боищата или имаше червенка.
Ето малко фотки:
Тази втората ми е любима поза...
После отидох отново в устието и хванах почти толкова голяма риба,която вдигнах отвесно само на влакното.Вече на брега и във въздуха тя скъса и се замина с мухата.Не ми се ловеше повече.
Пожелавам на всеки от вас подобни преживявания с мухарка в ръка!
Веско
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
А между другото тия големшките доста лекичко всмукват мухата и ако не се засече навреме я изплюват.Колко пропуснати имам докато разбера тактиката 
