Здраве на всички и честито Ви откриване на сезона.
След трескава петъчна подготовка по събиране на багажа, в събота рано сабале с моята половина две приятелчета се отправихме към Кюстендил, където по уговорка ни очакваха с нетърпение. По пътя възникна лек спор относно мястото на риболов – аз настоявах за района на Шишковци, предполагайки че там лудницата ще е по-малка, а приятелчетата за Върджинвил / Невестино /, защото там сме си го знаели а и са тръгнали за мрена. Решението дойде от кюстендилското другарче, което звънна и каза че е под стария мост и е размятал цялото си имане по ливадата за да пази места. Та така се озовахме на Струма, на около 200-250 метра по течението, считано от стария върджинвилски мост. Поради това отпадна и евентуалната среща с Кристал и Соте, ама време има.
Реката ни посрещна по-пълноводна и хладна от обикновено.
С половинката сглобихме тоягите и поехме в различни посоки, доколкото позволяваше ограничението, наложено от други колеги по брега. Като цяло, нашия риболов си беше упражнение по кастинг и превръзване на мухи, рядко прекъсвано от някое маломерно рибе.
Стигнах почти под моста, където има плитък разлив и от предишни години си знам че се завъртат добри риби.
Да, ама не. Накрая с много мъки, от една новообразувана локва дръпнах мерен клен, снимах го и го амнистирах.
Върнах се при компанията,
която скубеше добри мрени на разни модели безгръбначни и допивайки бирата, спореше дали да мине на мастика или не. В крайна сметка така и стана и докато се организираше група за магазина, минах надолу по течението откъдето прилъгах рекорда за деня.
Следобеда продължи с бири и мастика, сетихме се че друго кюстендилско приятелче /не е рибар/ има рожден ден и го поздравихме вкупом. Има-няма час по-късно той се появи на реката с жена си и детето. В допълнение достави скара с всички консумативи и произволно избрана от него бутилка – пак мастика. Така постепенно излета премина в традиционно нашенско ОТКРИВАНЕ, умирисано на печени мръвки, долнопробен алкохол и юнашка пот. Кулминацията настъпи с пристигането на мухарско подкрепление - Светлин от Благоевград, който като стар винпромаджия достави тубе с познайте какво? Да, мастика. Явно и е сезона.
За отбелязвана е, че през цялото време мрените се скъсваха да дърпат кордите и бяха с доста добър размер.
Не липсваха и подобни грозни моменти с оборудването,
както и материални загуби – чифт джапанки заминаха за Гърция – и придобивки – собственика на последните последователно извади от вира цял гардероб /ботуш, един брой, дамски; мъжки балтон и шарена някога унисекс блуза с къс ръкав/.
Някъде към пет отново нагазах встрани от мренаджиите и започнах да подавам към отсрещния бряг. След няколко минути забелязах как от моста по течението се спускат двама убавци и пребарват подмолите.Лекинко почна да ми кипва. Минаха покрай поне четирима други рибари и никой нищо не им каза. За да поправя тая несправедливост, като се изравниха с мене ги наградих с няколко пу..и майни и им пожелах скорошно удавяне. Единия се разскимтя, но за негов късмет не се опита да се прави на мъж, така бях побеснял, че да съм влязъл в новините и днес да ми гледат мярката за неотклонение. Излезнах и последователно набрах двата номера на ИАРА Кюстендил, по стара традиция никой не вдигна. Толкова за контролните органи. За отбелязване е, че тия нищо не хванаха а други подобни по реката нямаше.
Когато групата поприключи мастиката, се преброихме и поради липса на достатъчен брой трезви шофьори едното возило остана пред община Върджинвил, което предопредели неделната дестинация. Разбора продължи в Кюстендил на мач, салати, мрени и най-после водка.
В неделя отново бяхме на линия на мястото, реката беше поспаднала и определено по-бистра. В замяна, освен кленовете вече не кълвяха и мрените. Спретнахме лек плаж
с нормирано от ЗДвП и НК количество бира и след изчерпването и, предвид че доста се смрачи откъм Кюстендил се разделихме кой откъде е и се прибрахме.
Та така за откриването, аз останах доволен. Снимките са с телефон и естествено, пак по стара традиция, ме няма на нито една.
