На 5-те въпроса на Ники ще се опитам да отговоря така:
Относно наименованието, предлагам да бъде нещо като „Национално (или Българско) сдружение за риболов с изкуствена муха”. Съгласем съм с Ванката Пигов, че наименованието трябва да звучи достатъчно сериозно и да не поражда комични или други асоциации сред незапознатите. Затова и мисля, че е добре да избягваме думата „мухарски” или други подобни жаргонни за нас изрази, които обаче могат да звучат съвсем различо за Сульо и Пульо. Може да се помисли и за друго съчетание от думи, като се има предвид и как би звучала абревиатурата на името, която абревиатура със сигурност ще бъде включена в логото/емблемата на сдружението и ще се използва и в документите, издавани от дружеството или споменаваши за него (само за пример – Клуб по риболов с изкуствена муха – КРИМ). Имам предвид, че някои абревиатури са лесни за запомняне и звучат добре, докато други по-скоро могат да влияят отрицателно върху дейността на сдружението.
В момента чета Закона и Наредба № 22 от чужбина и се надявам поне на страницата на ИАРА текстовете да са актуални. Ако не са, тогава следващите ми предложения ще претърпят известни корекции, но засега продължавам.
Относно целта на сдружението – поддържам казаното от мен на първа страница на тази тема, че целта не трябва да се ограничава само до стопанисване на река/и, защото докато стигнем дотам по необходимост ще се налага да се ангажираме и с други инициативи. След като така и така е задължително сдружението да е регистрирано като такова за общественополезна дейност, поне да се възползваме от това и сред целите, макар и не на първо място да включим например и такива с по-изразена екологична насоченост, например запазване и възстановяване на популацията на балканската пъстърва и т.н.
Тук трябва да отворя една скоба и да кажа, че изискването сдружението да е за общественополезна дейност на първо място изключва възможността тази същата цел да бъде постигната от търговски субект (съжалявам, Мунчо, но така е написано в Наредбата. Търговските субекти могат да се занимават с концесии, които обаче са неприложими за обектите за риболов). Това не изключва възможността самото сдружение да си регистрира свое търговско дружество – разрешено е от закона и мисля, че това е опция, върху която трябва да се помисли, защото това също е, най-малкото, вариант за финансиране на дейността на сдружението. Самото търговско дружество обаче няма да може да се занимава със стопанисването на реката, но може да върши почти всичко друго. На второ място това изискване предполага по-дълга и по-тромава процедура по регистрация на сдружението и повече разходи за тази регистрация, както и много повече бумащина (например водене на изрядна отчетност, счетоводни проверки в края на годината и т.н.) –
все неща, с които трябва да сме наясно от самото начало. В тази връзка може би не е зле междувременно да се опита чрез ИАРА и МЗ да се внесе предложение да отпадне поне това изискване от закона и от наредбата, за да се улесни процедурата по предоставянето на реките за стопанисване. Доколкото знам преди 1-2 месеца Данчо Савов е внесъл няколко други предложения и това би било като допълнение към тях.
По въпроса за членството – Наредбата изисква сдружението да има поне 500 члена с членски карти и издадени риболовни билети. Това означава, че ни трябват поне 500 риболовци. Няма проблем да членуват и отделни клубове, според мен даже така е по-добре, но както разбирам Наредбата, клубовете не се броят при определяне на членската маса и съответно – при издаването на разрешение за стопанисване. Сдружението може да има клонове, т.е. отделните клубове от различни градове могат реално да участват в сдружението не като клубове, а членовете им да формират съответния клон. Това обаче предполага регистрация на клона в съответния окръжен съд, с други думи – отново малко бюрокрация и разходи.
За финансирането – членски внос, спонсорство, може би приходи от собственото търговско дружество - виж по-горе, евентуално от участие по програми или проекти, свързани с някоя от допълнителните цели на сдружението, дарения от членове, Дай Боже и от приходи от стопанисването на водоемите.
За време и място – октомври ми харесва, защо не отново в Орешак? Единствено ме притеснява това да не би времето на провеждане на събранието да съвпадне с празниците на троянската сливова, че тогава работата отиде...
Влез
Регистрация
Въпроси/Отговори
Търсене
?
